Заради своята универсалност зюмбюлите (Hyacinthus) са сред най-популярните и обичани цветя. Те са чудесни както в градината, така и отглеждани в стаята, от тях стават прекрасни ароматни букети. Съвременните сортове поразяват с огромното разнообразие на багрите си.

Родина на зюмбюла е Средиземноморието. На старогръцки хиацинт означава "дъждовно цвете" и това име явно е свързано с цъфтежа му по време на пролетните дъждове.

Първи турците започнали да отглеждат зюмбюли през XV век в султанските градини, а през XVI век били пренесени в Западна Европа и Холандия станала тяхна втора родина.

Луковици от зюмбюли (предимно холандски) се продават от много фирми. Когато изберем нужните ни сортове, трябва добре да огледаме луковиците - ако са повредени, изсъхнали или болни, не бива да ги вземаме.

Зюмбюлите изискват открити слънчеви места, може да се засадят и на лека полусянка около дървета и храсти. Почвата трябва да е плодородна, с богато съдържание на хумус и непременно да е отцедлива. Най-подходящото време за засаждането им е едновременно с лалетата - през октомври-ноември. Дълбочината на засаждането зависи от размерите на луковицата - обикновено 3 нейни височини. Разстоянието между отделните растения  е около 15 см. В посадъчните ямки може да се сложи малко добре прегорял тор.

След прецъфтяването цветоносът се отрязва високо, а листата е най-добре да се оставят да пожълтеят и отмрат по естествен начин. По този начин в луковиците се натрупват най-много хранителни вещества, нужни за следващия цъфтеж.

Не е нужно да се вадят зюмбюлите всяка година от почвата, достатъчно е да се делят и разсаждат през 3-4 години. Ако по някакви причини трябва да ги извадим, например да освободим лехата за други цветя, това става в началото на лятото. Съхраняват се на топло,проветриво място до засаждането.

Размножаването на зюмбюлите става най-лесно, като се отделят малките луковички (детки). Те се образуват около майчината луковица по 3-4 годишно. Отделянето им става по време на покоя (през лятото). Засаждат се веднага и зацъфтяват след 2-3 години.

В градината зюмбюлите почти не боледуват, но може да пострадат от голите охлюви, които изяждат листата им. Проблеми може да възникнат по време на съхранението. В никакъв случай не бива повредените и наранени луковици да попадат сред здравите. Щом забележим и най-малки признаци на гниене, трябва да изхвърлим луковицата.  

Зюмбюлът е едно от най-предпочитаните луковични растения за форсаж (предизвикване на цъфтеж през зимата). В цветарските магазини се предлага богат избор от подготвени за това луковици. Те може да са посадени в саксия или да са поставени в стъклен съд, в който само трябва да налеем вода. Придружени са от специална инструкция за отглеждането им.

Можем да форсираме и зюмбюли от собствената си градина. Избират се едри, здрави, плътни луковици. Засаждат се по една или по няколко в саксии с рохкава песъчлива почва. Луковиците се заравят до 2/3 от височината им с пръст, като връхчетата им трябва да са на едно равнище с ръба на саксията. Поливат се със студена вода и се настанява на тъмно и прохладно (6-10 градуса) място. При изсъхване на почвата се полива внимателно. Вкореняването става за 2-3 месеца, след което започва растежът. Когато младите растения достигнат 10 см  на височина, се пренасят на светло и топло място. Поливат се и се оросяват редовно. След 3-4 седмици зюмбюлите разцъфтяват.