Тъй като произхождат от едно и също семейство - Амарилисови, двете цветя наистина много си приличат, но имат и съществени отличия. На първо място - родината. Амарилисите (Amaryllis belladonna) произхождат от Южна Африка, а хипеаструмите - от Южна Америка. При амарилиса луковицата е значително по-малка. Правият цветонос на хипеаструма е увенчан с 2-4 много едри цвята, а този на амарилиса - с 4 до 12, но по-дребни. Цветовете на амарилиса са силно ароматни, докато тези на хипеаструма не миришат. При това амарилисът се среща много рядко като саксийно растение и е почти непознат у нас.

Хипеаструмът има много интересна биологична особеност, която дава възможност цъфтежът му да се "програмира". В неговата луковица се развиват едновременно няколко съцветия, което не се среща при останалите луковични цветя. Отделното съцветие се формира след всеки 4 листа, поради което по броя на листата може да се определи колко цветоноса ще покарат през следващата година. Колкото са по-големи грижите за цветето в периода на растежа, колкото повече листа се образуват, толкова повече ще бъдат и цветовете.

Размножаването на хипеаструмите става с внимателно отделяне на луковичките-детки, които се образуват около голямата луковица. Някои нови сортове обаче не образуват детки и ако не можем да си купим точно този, който желаем да имаме в няколко екземпляра, се налага разделяне на луковицата. Тя се нарязва с много остър нож на 8-10 части, като всяка трябва да има част от кореновото дънце. Частите се засаждат в дезинфекцират едър пясък така, че върховете им да са на повърхността. При около 20 градуса вкореняването става за около месец.