Родина на мимозата са Антилските острови, където цари вечна пролет, затова у нас тя се отглежда само като стайно и оранжерийно цвете. Много често в домашни условия не успява да презимува поради сухия стаен въздух и слабото слънчево греене, но това се компенсира от лесното й отглеждане като едногодишна. За целта трябва да й помогнем да образува плодове, като удряме леко цъфтящите клонки една в друга, за да се опрашат цветовете. Узрелите шушулки прибираме на вратата на хладилника. През април семената се оронват и се накисват в гореща вода за 20-30 минути, след което се засяват в пропарена почва, без да се покриват напълно. Саксията се покрива със стъкло и се поставя на много светло място, но без силен припек. Когато израснат около 5 см, малките мимози се пикират в чашки, а след месец се пресаждат в саксии. Почвата трябва да е лека и пропусклива, а дренажът много добър, защото мимозата е много чувствителна към излишната влага. Саксиите се поставят на добре осветено, но без пряко слънчево греене място. Внимава се там да няма въздушни течения, които карат мимозата да прибира листата си задълго, а това я обрича на гладуване. Полива се редовно, но само след като почвената повърхност е добре изсъхнала.

Тайните на успеха

Светлина: Изисква много светлина, но се бои от преките слънчеви лъчи.

Вода: Полива се само когато горният почвен слой изсъхне добре.

Влажност на въздуха: Трябва да е висока, помага пулверизиране.

Пресаждане: Само при нужда.

Подхранване: Добре се отразява двукратно подхранване в месеца.