Лоницерата има много качества - цъфти продължително с многобройни пъстри тръбести цветове. Лесно се отглежда от резници и се чувства прекрасно на полусянка. Излъчва интересен аромат, но има един недостатък - като храст не изглежда добре, затова я оставете да се катери по арки и огради или по дървета и живи плетове.

Сортове: Стъблата на L. periclymenum са дълги до 6 м. Цветовете се появяват от юни до август - дълги, тръбести, червеникаво-пурпурни отвън и кремави отвътре. Каталозите предлагат подобрени сортове - 'Belgica' цъфти през май и юни, a 'Serotina' - от юли до октомври. L japonica е по-жизнена и обикновено запазва листата си през зимата, но за съжаление жълтите цветове често са скрити в листата. Изберете сорта 'Aureoreticulata' заради листата с жълти жилки. L americana е жизнен вид, който е отличен във всяко отношение. Някои книги препоръчват L. brownii (червени цветове, юни-септември) и L tellmanniana (жълти цветове, юни-юли), но те не са ароматни.

Място и почва: Плодородна и влажна почва с някаква сянка при основата на растението. Вирее на слънце или полусянка.

Подкастряне: Отстранете нежеланите стъбла след прецъфтяване, както и част от старите стъбла.

 Размножаване: Чрез отводи или заложете зелени резници в сандъче през лятото.