Сортовете на полисциаса са дървета с извити стъбла и ефектни листа. Много са подходящи за единични растения, когато са поставени в декоративни контейнери, но големите растения са много скъпи. Обикновено листата са папратовидни, но най-известният вид - П. балфуриана, е с големи кръгли листчета. За съжаление полисциасите не се гледат лесно и листата им веднага започват да падат, ако условията не са подходящи. Нуждаят се от светлина, равномерна влага около корените и топлина през зимата. Основният проблем е влажността на въздуха - не понасят сух въздух.

Видове: П. балфуриана има тъмнозелени кръгли листчета, напръскани със сиво или бледозелено. Сортът pennockii е с жълти жилки, а листата на marginata са с бяла багра по края. П. фрутикоза е доста различен - листата са по-дълги и са съставени от неравни и назъбени листчета. Заради извитите стъбла и папратовидните листа това дърво е любимо на американските специалисти по вътрешно обзавеждане, когато искат да постигнат ориенталско настроение. П. гвилфолеи викториае има перести листа с бели краища.

Тайни на успеха

Температура: топло или умерено топло - минимална 13-15ºС през зимата.

Светлина: ярка, но без пряка слънчева; може да се приспособи към лека сянка.

Вода: поливайте умерено от пролетта до есента, а през зимата - оскъдно.

Влажност на въздуха: често пулверизирайте листата.

Пресаждане: напролет, на всеки две години.

Размножаване: не е лесно; направете стъблени резници през пролетта; използвайте стимулатор за вкореняването и осигурете топлина на субстрата.