Папратите се завръщат. Били са изключително популярни през 19 век - в остъклени градини и в специални стъклени витрини са се създавали големи колекции. Много малко разновидности са се отглеждали като обикновени стайни растения, защото изгорелите газове и пушекът са изключително токсични за почти всички папрати. С навлизането на парното отопление нещата започнали да се променят, но и радиаторите създават проблеми. Малко папрати понасят горещия и сух въздух, така че влажността трябва да бъде увеличена изкуствено (виж Тайни на успеха).

Повечето папрати не са трудни за отглеждане в съвременните домове, но няма да понесат да ги пренебрегвате. Почвата никога не трябва да изсъхва, а въздухът трябва да е непрекъснато влажен.

Има смайващо разнообразие от видове и разновидности. Почти 2000 от тях са подходящи за стайни растения, но се предлагат много малко. Класическата форма на папрат представлява розетка, образувана от дълбоко нарязани, дъговидно извити листа, но има и папрати, чиито листа са мечовидни, елипсовидни или дребни овални. Много папрати са идеални за висящи кошници, а някои като нефролеписа или асплениум нидус са достатъчно големи и ефектни, за да се използват като единични растения. Нежните папрати, като адиантума, е най-добре да се засадят в терариум. Когато групирате папратите с други растения, внимавайте да не се пречупят листата им - те са крехки и им трябва пространство, за да се развиват. Веднага махайте мъртвите или повредените листа, за да могат да пораснат нови.

Тайни на успеха

Температура: умерено топло, нощите да са хладни, но не студени; най-добре е температурата да е между 15-21ºС , минималната за повечето видове е около 10ºС; температури над 23ºС са неблагоприятни.

Светлина: въпреки разпространеното мнение папратите не обичат сянката в стайни условия,  тъй като повечето разновидности са се развили в шарената сянка на тропичните гори; най-хубаво е светлината да е добра, но непряка - идеалното място е прозорецът с източно или северно изложение.

Вода: почвата трябва да е непрекъснато влажна; това не означава мокра, тъй като мокротата ще доведе до гниене; през зимата поливайте по-малко.

Влажност на въздуха: влажният въздух е необходим за почти всички папрати; редовно пулверизирайте листата, използвайте и някой от начините.

Пресаждане: през пролетта, когато корените изпълнят саксията; повечето млади екземпляри ще имат нужда от пресаждане всяка година; не забравяйте върха на нарастване на стъблото.

Размножаване: най-простият начин е да разделите растението на две или три части в началото на пролетта, ако има коренище; някои папрати създават нови растения на края на стъблени повлекла (нефролепис) или на листата (асплениум булбиферум); възможно е, но е лесно да отгледате растенията от спори, които ще вземете от долната страна на възрастните листа.