Панданусът (Pandanus) принадлежи към сем. Панданови и е едно от препоръчваните за култивиране в жилищни помещения растение. Почти всички пандануси са извънредно декоративни - с тесни, бодливи (подобно на ананас) спираловидно разположени листа. В болшинството видове краищата на листата и част от долната им страна са въоръжени със здрави остри шипове.

Панданусът нараства бавно, но по-късно започва да прилича на палма, висока метър и повече, със спираловидно стъбло и дълги дъговидно извити листа. Появяват се дебели въздушни корени, които не трябва да се махат.

Един от най-разпространените видове е P.Veithii . Той има не по-малко от 150 листа и дължина до 1 м. Образува забележително красива корона. Рядко се среща в продажба и е доста скъп. P.Lais е друга разновидност с големи размери. Листата му са гланцирани, тъмнозелени и въоръжени с твърди шипове, достигат до 2 м дължина. Изключително устойчив вид. Представлява прекрасно декоративно растение с бяло-жълто-зелени с надлъжни ивици листа. С много приличаща на него окраска на листата е P.Javanicus, но той има по-здрави и остри шипове. Също така е и по-капризен по отношение на отглеждането. Тези два вида се отличават от предходния по това, че растат не на един ствол, а като храст. Образуващите се в изобилие странични израстъци служат за размножаване, останалите видове се размножават със семена, които се нуждаят от много топлина за покълване. Въобще размножаването на пандануси в стайни условия е трудна задача.

Здравият, силно развит пананус е превъзходно растение за отглеждане на отделна поставка или върху шкаф. Сухият стаен въздух не вреди на повечето пандануси и те често виреят по-добре в стая отколкото в парник. Най-доброто време за закупуване на пандануси от търговската мрежа е есента. Те се държат целогодишно в стаята и през зимата не са нуждаят от обилна светлина. Листата трябва да се поддържат чисти - ежеседмично да се почистват с влажна мека гъба, която се прокарва от основата към върха. Този метод е удобен, тъй като предпазва ръцете от нараняване от шиповете. Впрочем за почистването им е най-добре да се слагат ръкавици. Панданусите не бива да се опръскват, тъй като събиращата се в пазвите на листата вода може да предизвика загниване на ствола. Пръстта се поддържа умерено влажна така, че през лятото поливката се усилва. Младите растения трябва да се пресаждат веднъж годишно, а старите през година и дори по-рядко. Ако пресаждането е необходимо, то се прави през пролетта, като се използва парникова пръст с примес на дрениращ материал, а най-добре глинеста пръст с добавка на торф. Двете смеси трябва да съдържат достатъчно количество пясък. Образуващите се по ствола въздушни корени не бива да служат като указание за дълбоко засаждане, напротив, растения поставени в нов съд трябва да се оставят на същата височина както и преди това. При видовете растящи на един ствол е полезно да се полага в неговата основа блатен мъх, който през лятото го поддържа постоянно влажен. През същия период се налага и предпазване от преки слънчеви лъчи.

Тайните на успеха:

Светлина: засенчване

Поливане: умерено

Торене: органично.