Снежноплодникът (Symphoricarpus), наричан още бял маргарит, произхожда от  Северна Америка, но и у нас вирее добре. Известни са два вида - S. racemosus с бисерно-бели плодове и S. orbiculatus с червени плодове. Листата им вече са опадали, но плодовете ще красят храстите и през студените месеци. Ако пък нямате нито един техен представител в градината си, сега е времето да изберете. И двата вида са много подходящи и красиви за жива ограда. Когато цъфтят през май-юни те са в розова и бяла багра и не привличат много погледи. На височина достигат 1,5-2 м. Листата са дребни, с елипсовидна форма и са разположени срещуположно на кафявите гъвкави клони. Листата са гладки по края. През септември обаче по върховете се появяват на гроздове бисерно-бели и пурпурно-червени зърнести плодове. Ако в градината ни няма снежноплодник, то на булеварда или в парка ще го открием. Симфорикарпусите не са капризни към почвата и се срещат често.

СОРТОВЕ: S. albus (S. racemosus) е обикновеният симфо­рикарпос -1,8 и, розови цветове от юни до август, големи бели плодчета. S. orbiculatos е с бели цветове и големи гроздове от дребни пурпурни плодчета. За бордюр със среден размер изберете някой от хибридите Doorenbos, които не пускат издънки - 'Magic Berry' (розов) или 'Mother of Pearl' (бели с розов нюанс).

МЯСТО И ПОЧВА: Всякаква градинска почва, на слънце или на сянка.

ПОДКАСТРЯНЕ: Махнете нежеланите клонки в началото на пролетта. През лятото подрежете живия плет.

РАЗМНОЖАВАНЕ: За да размножите снежноплодниците, през януари отрежете резници, които се съхраняват в пясък или почва. През април ги извадете и забодете на определените места. Много красиво ще е редуването на белия и червения снежноплодник като шарен гердан. Разстоянието между резниците не трябва да е повече от 50 см. По този начин след време оградата ще стане по-гъста и красива. Рано напролет, преди разлистването, можете да оформите оградата в желаната посока, защото снежноплодникът се поддава на формиране. Храстите могат да се използват и като солитери.