Обикновеният дрян (Cornus mas L) е добре познато диворастящо растение, но като културно дърво се отглежда само от любителите овощари. Той се среща в планинските пояси и в полите на всички планини в страната.

Дрянът е храстовидно, рядко дървовидно растение от семейство Дрянови. Храстите са силно разклонени с жълтеникаво-сива окраска на кората при старите и зелена до червеникаво кафява при младите леторасти. Листата са прости, елипсовидни, целокрайни, заострени към върха, прикрепени на къси дръжки. В пазвите на листата се намират сравнително едри, издадени навън сферични пъпки. Цъфти в края на зимата, началото на пролетта. Цветовете са дребни, жълти, събрани в прости сенници, срещуположни по възлите на младите разклонения. Плодовете на дряна са дребни, костилкови, с тънка червена месеста част с елипсовидна форма, прикрепени по няколко чрез къси дръжки по младите разклонения.

Дрянът не е взискателен към почвите, но предпочита топлите, добре огрявани места. Издържа понижения на температурата до минус 28С. Ограничаващ фактор за развитието му са повратните мразове, защото цъфти много рано. Той е светлолюбив, сухо- и студоустойчив овощен вид.

Културният дрян изисква леки, свежи, добре дренирани и богати на хранителни вещества почви. Кореновата му система се разполага на дълбочина 30-40 см в почвата. Така тя може да използва и малкото останала влага. Растението има естествено слаб до умерен растеж. Височината му достига 7-8 метра.Живее до 100 години. Изисква ограничена резитба.

Не понася  затревяване. Медоносно растение е. Плододаването на дряна започва на 3-тата-4-тата година след засаждането на постоянно място, а пълното плододаване е  значително по-късно. Плододава почти всяка година. Плодовете узряват не  едновременно. Беритбата им е през август-септември.

Размножава се чрез семена и издънки

Оберете леко почервенели плодове, преди да са се вкостенили напълно. Накиснете ги във вода за няколко дни. Отделете костилките. Една част от семената се смесват с 3-4 части речен пясък. Поставете ги в по-влажната част на мазето при температура 3-4С. Напролет изберете място в градината си с леко песъклива почва и наторете с 3-4 кг оборски тор на кв.м, разкопайте с права лопата и подравнете. През март-април семената вече са покълнали. Засейте ги на дълбочина 5 см на разстояние 3-4 см.

Можете да размножавате дряна и чрез издънки. В основата на храста израстват леторасли. След като развият достатъчно корени, те се отделят от майчиното растение. Може да направите и отвод. За тази цел клонка на храстовидно дърво се накланя и се прикрепва към предварително изкопана ямка с помощта на чатал. След това се запълва с почва, пясък и оборски тор. Почвата трябва да е постоянно влажна. На втората година отводът е готов за пренасяне на постоянно място.

Дрянът се засажда на разстояние 4 х4 или 5 х 3 метра.

Употреба

Дренките са толкова сладки, колкото сливите. Те са едни от най-витаминозните плодове. Съдържат големи количества пектин. Използват се за приготвянето на сладка, пестил, компоти, вино, безалкохолни напитки. Особено полезни са при  простудни заболявания и стомашни разстройства. Чаят от дренки е изпитано средство против дизентерия. Отварата от корите на младите клонки успокоява болки на венците.

Лили ПЕТРОВА