В рода Davallia са включени няколко вида, като по-често се отглеждат три от тях. Най-популярна е D. canariensis. Както показва името, растенията произхождат от Канарските острови. Среща се още в Северна Африка и Испания. Нейна отличителна особеност е, че се храни епифитно, населявайки гнили дървета. Когато се отглежда в саксии, много характерно е коренището, което излиза от почвения субстрат. То е покрито със светлокафяви власинки с бели крайчета и изглежда като заешко краче. Това е дало повод в много страни да наричат тази давалия "заешка лапа". Листата са много силно насечени. Както по типа на насичане, така и по форма - островръх триъгълник - те наподобяват листа на морков. На височина растенията достигат 35-40 см.

Фиджийската давалия D. fijeensis произхожда от района на о. Фиджи. По външен вид много наподобява канариенската давалия. Разликата е в това, че растенията са малко по-високи, но са по-неустойчиви на външните фактори. Видът D. mariesii е известна и под синонима D.bullata. Тя произхожда от Япония. Това са дребни, нежни папрати, които достигат едва 25 см височина.

Давалиите трудно се отглеждат в саксии, а в пластмасови това е почти невъзможно. Най-подходящи са кошнички, сковани от летвички. Те успешно може да бъдат заменени от някое вдлъбнато парче дървесна кора. Подхожда дори някой ръбест паничкоподобен оригинален камък, на който лесно би се прикрепил малко субстрат. В краен случай може да се използва и глинена саксия, но плитка.

Храната да включва гниеща дървесина. Субстратът трябва да се съставя от равни количества торф и сфагнов мъх с прибавка на малко пясък. Ако тези компоненти липсват, те може да бъдат заменени с листовка или компост. Важно е смеската да наподобява любимите за растенията гниещи дървата.

Въпреки че се размножава със спори, в практиката се използва разделяне на коренищата на възрастни растения. То се извършва внимателно, като се следи на всяка част да има по няколко листа. Получените резници се прикрепват с медна тел върху предварително подготвените кошнички или корички. Най-оригинални са растенията, когато съдовете се поставят висящи.

За давалията трябва да се осигури светло, но защитено от преките слънчеви лъчи място. Температурата в помещенията трябва да е от 13-140 през зимата до 20-22 градуса през лятото. Това означава, че през топлия сезон ще трябва да се търси дебела сянка и проветриво място, но без силно течение. Субстратът трябва винаги да е влажен. Полива се много стриктно и редовно. Въздухът около растенията трябва да е влажен, затова редовно се пулверизира.

Давалията е една от най-капризните и трудни за отглеждане папрати. За сметка на това декоративният ефект е висок. Тя може да бъде поставена на такива места, където друго цвете не би могло да съществува.

Тайните на успеха

Светлина: Обича полусянката.

Вода: Умерено поливане.

Влажност на въздуха: Висока