Геогенантусът (Geogenanthus) е едно изключително красиво, но капризно растение. Отнася се към  сем. Commelinaceae. Родът е малък, включва само 4 вида, от които като декоративни се отглеждат два:- вълнист геогенантус (G. undathus) и G. poeppigii (снимка) . Тяхна родина са Перу и Бразилия. Растенията са многогодини, тревисти. На височина достигат 30-40 см. Стъблата са червеникави, ниски, но разклонени. Увенчани са с изключително ефектни листа. Те са кожести, елиптични, 8-10 см дълги. Баграта им е тъмнозелена. Върху тях като с четка са изписани сребристи раета - централното непрекъснато, а страничните - на щрихи. От долната страна листата са виолетови. Повърхността им е леко вълниста. През лятото за кратко се появяват дребни, бледолилави цветчета, без декоративна стойност.

Основното изискване на растенията към факторите на живот е към светлината. Тя трябва да е ярка, но слънцето да не огрява пряко изрисуваните листа, защото ще изличи тайнството и те ще позеленеят. Растенията са топлолюбиви. През цялата година оптималната температура е около 18-20ºС. През лятото безболезнено може да понесат повишаване на тези стойности, но през зимата не е желателно те да паднат под 16 градуса.

Водата също е важен фактор, за да бъдат чудните листа винаги свежи. Това налага през лятото да се полива щедро. През зимата количеството на поливната вода се намалява, но винаги се съобразява със състоянието на растенията. По отношение на въздушната влажност ще трябва да се задововява големият им каприз. Растенията не понасят дори леко засушаване на околния въздух, което налага всеки ден да се пулверизират. А понеже варовитата вода би петносала листата, то тя задължително трябва да е мека.

Геогенантусът се размножава чрез вкореняване на стъблени резници. Важно условие е пясъчно-почвената смес да е топла. Затова най-подходящият срок е в края на пролетта-началото на лятото. Осигурява се и висока въздушна влажност, като резниците се покриват с прозрачен полиетилен. 

И още един каприз - саксиите, в които ще се засадят вкоренените резници, трябва да са плитки и широки. Дренират се добре. Почвената смес се съставя от равни части чимовка, листовка, добре разложен оборски тор и пясък. Докато са млади през една-две години растенията се прехвърлят в по-големи саксии през пролетта.  

Тайни на успеха

Температура: топло - минимална 18ºС през цялото време.

Светлина: ярка, но не на пряка слънчева през лятото.

Вода: почвата трябва да е непрекъснато влажна; през зимата поливайте по-малко.

Влажност на въздуха: пулверизирайте листата често през пролетта и лятото.

Пресаждане: напролет, ако е необходимо.

Размножаване: през пролетта направете стъблени резници; използвайте стимулатор за вкореняването и осигурете топлина на субстрата.