Семейство Чимширови (Buxaceae) обединява вечнозелени храсти. У нас най-често срещан е обикновеният чимшир (Buxus sempervirens). Расте на бедни или богати почви, не издържа заблатените. Еднакво добре понася слънчевите и сенчести места. Не понася обаче липсата на въздушна влага. Той е много бавнорастящ  вид, но животът му е няколко века. Понася добре резитбата и това качество му помага да намери приложение в парковото зелено сторителство за създаване на най-различни архитектурни форми. От обикновения чимшир са получени и декоративни форми, като сребристата форма (Аrgentei variegate) със сребристо-зелени и златиста (Аurei variega) със златисто-зелени листа. Понякога у нас се култивира и японската форма (Microphylla). Тази форма  е много рядко срещана у нас.

Семенното размножаване при чимширите не се използва. Тези храсти се размножават само вегетативно - чрез зелени резници от невдървесинели едногодишни леторасти, които се берат и залагат в етиленови или стъклени парници от средата на юни до средата на юли. Това е най-подходящото време, за да се използва максимално слънчевата енергия през летния сезон. За да се избегне опасността от прегаряне на младите резници, стъклата на парниците се варосват. Те освен от светлина, се нуждаят много от проветрение и влага. Много фини пръскачки с вода оросяват чимшировите резници. Стъклата на парниците се повдигат постепенно за проветряване. До края на летния сезон се вкореняват и са готови за засаждане на постоянните места. Стъклата на парниците се покриват с рогозки, за да не измръзнат през зимата от ниските температури. Ако оцелеят, младите чимширови храстчета са готови в края на март и през април да бъдат засадени на определените места.

Те ще придадат много свежест на есктериора, ако се засадят в групи или оформите бордюри от тях.

СОРТОВЕ: Обикновеният чемшир (В. sempervirens) е най-популярният и ако не го подкастряте, ще достигне 3 м височина. По-компактни и пъстри сортове са В. sem­pervirens 'Marginata' (листа с жълти краища) и В. sem­pervirens 'Aureovariegata' (листа с жълти петна). Ако ви трябва висок само няколко сантиметра чемшир за разполагане по края на пътечка, засадете В. sem­pervirens 'Suffruticosa'.

МЯСТО И ПОЧВА: Всякаква почва, на слънце или полусянка.

ПОДКАСТРЯНЕ: Не е задължително. Напролет отстранете нежеланите клонки или оформете.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Заложете 10-сантиметрови резници в сандъче на открито през лятото.