В родната си Бразилия бугенвилеите ( Bougainvillea) растат като мощни лиани, клонести храсти или даже малки дървета. Името си дължат на френския мореплавател Бугенвил, който през 1868 г. за първи път изпратил в Европа образци от тези растения. Поради превъзходните си декоративни качества и лесно отглеждане те отдавна са станали обичайни растения в страните покрай Средиземно море, където покриват оградите и стените и живописно прескачат от едната на другата страна на тесните улички. У нас, за съжаление, те не издържат на суровата зима и се отглеждат само в саксии и контейнери, които, щом температурите преминат 15 градуса, могат да бъдат изнесени на балкона или двора. Най-добре презимуват на остъклени балкони с южно изложение.Дребните невзрачни цветчета  на бугенвилеите са обвити от три ярко обагрени прицветника, дълги до 6 см, които поради незнание често биват наричани цветове. Създадени са сортове с разнообразни по цвят прицветници – пурпурни, виолетови, оранжеви, червени, розови, кремави, бели.... Нерядко се срещат двуцветни или променящи цвета си по време на цъфтежа. По форма прицветниците могат  да бъдат закръглени, сърцевидни, стреловидни, с накъдрени, вълнисти или гладки краища. Поради гъвкавите си млади клони бугенвилеите лесно се поддават на формиране. Твърде красиво изглеждат щамбовите дръвчета,  създадени от няколко сорта бугенвилеи с различна окраска. Същият ефект може да се постигне и без присаждане, като в един контейнер се засадят няколко сорта и се преплитат, оформяйки своеобразен ствол. Най-сериозното изискване на бугенвилеите е към светлината. Тя трябва да е силна през всички сезони. Колкото по-силно ги припича слънцето, толкова по ярки стават багрите им, а листата им плътно покриват виещите се стъбла. Температурата, с изключение на зимния покой, когато трябва да е ниска – 10-12 градуса, е другото важно условие за добро развитие. Тя трябва да надвишава 22 градуса. Поливането трябва да е съобразено с температурата – при горещо време се полива всеки ден с хладка вода, като тя не бива да се задържа в подложката. През зимата вода се дава много внимателно и ограничено, особено при температура под 12 градуса. Почвата трябва да е богата и рохкава. Съдовете, в които се отглеждат бугенвилеите, не трябва да са твърде големи, защото се влошава цъфтежът за сметка на листната маса и новите клонки. След прецъфтяването младите клонки се подрязват на 4-6 пъпки, от които ще пораснат нови и ще цъфнат още същата година. Размножаването става с резници, които се вкореняват при висока температура и въздушна влажност, а понякога даже и във вода. Най-добри резултати се постигат при вкореняване на отводи. Неприятелите, които й вредят, са белокрилка, червен акар и понякога щитоносни въшки.   

Тайните на успеха

Светлина: Ярко слънчево греене.

Вода: През лятото често поливане, през зимата ограничено.

Влажност на въздуха: Няма претенции.

Подхранване: През лятото с торове за цъфтящи храсти.