Церцисът произхожда от Източното Средиземноморие (според легендата това е дървото, на което се е обесил Юда). Не се препоръчва за градини с глинеста почва.

СОРТОВЕ: С. siliquastrum расте като висок храст, но бавно се превръща в овално дърво с височина около 4,5 м. Гроздовете от розови цветове се появяват по голите клони през май, преди да се отворят сърцевидните листа. Цветовете са последвани през юли от семенни червеникави шушулки. Сортът с бели цветове е С. siliquastrum 'Alba'.

МЯСТО И ПОЧВА: Почва с добри дренажни свойства; на ярко слънце.

ПОДКАСТРЯНЕ: Не е необходимо.      

РАЗМНОЖАВАНЕ: Засейте семена под стъкло напролет.

Дивият рожков (Cercis siliquastrum) е разпространен на Балканския полуостров и Средна Азия. Дървото е високо 10-12 м и по-рядкорасте като храст, с кълбеста корона и изправени стебла, покрити с почти черна, силно напукана кора. Листата са прости, цели, с бъбрековидно закръглени петури. Цветовете са розово-червени, събрани в  многоцветни снопчета по клонките на стъблото и се появят преди разлистването му март-април. Плодът е плосък, кафяв боб с няколко твърдокори тъмнокафяви семена.

Дивият рожков е сухоустойчив вид, чийто тъмнозелени листа запазват свежеста си и при продължителни засушавания. При отсичане дава изобилни пънни издънки. Расте бавно. При студ от -20ºС част от клонките измръзват. Понася добре варовита почва. Цени се заради ефектния богат цъфтеж. Използва се за единични, групови и алейни засаждения.