Описание

Брюкселското зеле (Brassica oleracca var. gemifera L.) от сем. Кръстоцветни е от голямата група на зелевите култури. То е сравнително нова култура. Разпространено е повече в страните на Средна и Западна Европа. У нас напоследък то по-често се предлага на зеленчуковите пазари, отгледано от любителите градинари. За храна се използват дребните зелчета, образувани в пазвите на стъблените листа.  Те имат високи хранителни и диетични качества. Съдържат азотни вещества, мазнини, безазотни екстрактни вещества, целулоза, витамини, минерални соли и микроелементи.

Брюкселското зеле е двегодишно растение . През първата година образува стъбло и спиралообразно разположени листа, в пазвите на които се образуват дребни като орехи (2,5-5 см в диаметър) зелчета. На втората година растенията развиват цветоносни стъбла както от връхната пъпка, така и от отделните зелчета, цъфтят и образуват семена.

Брюкселското зеле е много студоустойчиво растение - издържа до минус 10ºС и при нашите условия може успешно да презимува на открито. Чувствително е на засушаване. Взискателно е към плодородието на почвата и се развива добре на структурни, влагоемни и богати на хранителни вещества почви. Има по-дълъг вегетационен период от главестото зеле - около 150 дни от разсаждането на постоянно място.Оптималната му температура, 15-18 градуса, а при 25 градуса не се формират зелчетата. Не понася засенчване, чувствително е към засушаване. Най-хубави зелчета се образуват през есента. 

Подходящи сортове за отглеждане у нас са: Херкулес, Акрополис F₁ и Долмик F₁. Засаждане на растенията в градината става в началото на юни, когато произведеният разсад има 3-4 добре развити листа по схема 70 х 50 см.

Грижите по отглеждане на растенията се състоят в поддържане на висока почвена влажност (75-85% от ППВ), като се полива чрез оросяване, окопаване, като първото се провежда около 10-ина дни след разсаждането и с него посевът се подхранва със 7 г азот на декар. Води се борба с вредителите - листни въшки, гъсениците на зелевата пеперуда и др.

За да се получат по-качествени зелчета върховете на стъблата се прекършват, когато последните започват да се оформят.

Прибирането на готовите зелчета става в края на октомври - началото на ноември, когато зелчетата са твърди и плътни. От декар се получават към 800 кг качествени зелчета.