В природата цъфтящи с черни цветове растения се срещат изключително рядко. Едно от тези екзотични цветя е таката (Tacca). Тя обитава тропическите райони на Стария свят, където местното население я отглежда, за да приготвя от нея вкусни ястия, шапки, лекарства и не на последно място – наркотични вещества за магическите си ритуали. Цветето е разпространено в Бангладеш, Бутан, Камбоджа, E Индия, Индонезия, Лаос, Малайзия, Сингапур, Мианмар, Пакистан, Шри Ланка, Тайланд и Виетнам.
В нашите домове таката е истинска екзотика, която се отглежда не само заради красотата, но и заради твърде необикновения й облик. Известна е с имената “черна лилия” и “цвете-прилеп”. Нито с лилиите, нито с прилепите, естествено, таката няма нищо общо. Тя е член на малобройното семейство Такови (Taccaceae), многогодишни тревисти растения с пълзящи коренища и ефектни листа на дълги дръжки, без стъбло. Измежду листата на дълга здрава дръжка израства чадъресто съцветие от дребни червени цветчета и широко разперен околоцветник с разкошен черно-кафяв цвят, обкръжени от дълги “мустаци”. Приликата с прилеп наистина е впечатляваща! Тайнствената почти черна багра на цветовете се обяснява с нуждата на растението да привлече насекоми-опрашители, които отдават съответното внимание и на вкусните за тях “мустаци”.
Таката цъфти почти непрекъснато без ясно изразен сезон за покой. Плодовете са сочни ягоди със семена. За да поникнат, те не трябва да престояват дълго, а да се сеят веднага след узряването. По-лесният начин за размножение е чрез деление на коренището. Това става през пролетта. Коренището се освобождава от старата пръст и се разделя на части, които трябва да имат поне една вегетационна пъпка. Засаждат се в добре дренирани саксии в смес от торф и пясък. В родината си таката расте в подножието на буйните влажни гори, където почвата е винаги леко влажна и рохкава. Висока е и въздушната влажност, поради което растението изисква подобни условия от стопаните си.
За да расте и цъфти, цветето-прилеп се нуждае от светло, но без пряко слънчево огряване място, например северен прозорец. Температурата през зимата не бива да е по-ниска от 18 градуса. През лятото се полива обилно и често се пулверизира или направо облива с топла престояла вода, а през зимата се изчаква горният почвен слой да просъхне добре. За подхранване най-добре е да се ползват торови препарати за орхидеи.

Tacca integrifolia, позната като цветето „бял прилеп" е разпространено в югоизточна Азия, но може да бъде видяно и на други места. Неговите характерни "мустаци" са действително прицветници (модифицирани листа), които израстват на същата ос с цветовете. Taccas е едно от най-интересните цветя. То е едно от малкото черно цъфтящи растения в света. Макар, че е претенциозно по отношение на условията за растеж, при благоприятна среда то расте и цъфти обилно. Цветето обича сянката и добрата циркулация на въздуха. Сухият въздух не му понася. Добре му се отразява смяната на почвата всяка пролет. (снимка)

Приликата на Tacca на гниеща органична материя се цитира като свидетелство за приспособлението на цветето да привлече мухи, за да улесни кръстосаното опрашване. Растението цъфти, когато развие 2/3 листа. По време на цъфтеж израстват от 6 и до 12 цветни стъбла през топлите месеци на годината (май -ноември).

В дивата природа цветето бял прилеп умира по време на сухия сезон и се възражда отново през дъждовния период. Tacca integrifolia се използва в традиционната медицина за понижаване на кръвното налягане, при хемороиди и диабет.

Почва:  Почвата е едно от най-важните условия за успеха при отглеждането на  Taccas. Сместа трябва да бъде лека, добре дренирана: 60% торф и 40% перлит. По отношение на киселинността е добре почвата да бъде кисела.

Размножаване:  Чрез разделяне на коренището

Светлина: Обилна, но без пряко слънчево огряване.
Вода: Щедро поливане и къпане пред лятото, умерена влага през зимата.
Влажност на въздуха: Високата въздушна влажност е еликсир за цветето.
Пресаждане: Всяка година през пролетта.
Подхранване: Няколко пъти през лятото .