Името на растението произлиза от родината му - Испания. Първоначално държавата е била наречена Иберия.Родът иберис наброява над 40 вида, разпространени предимно по Средиземноморието и  Централна Европа. Иберисът е едногодишно и многогодишно тревисто растение, което понякога се среща и като храст. В зависимост от вида височината на растението варира от 10 до 45 см. Цъфти обилно в бяло, виолетово и розово. Най-често срещан и сортът Snowflake и сортовете Little Gem и Pygmaea.

Иберисът е светлолюбив. Вирее при ярко слънце, но понася и лека сянка. Почвата не е необходимо да е богата на хранителни вещества, но е добре да е дренирана. Грижата за цветето включва и редовно отстраняване на увехналите цветове, за да се удължи цъфтежът на растението.

Иберисът цъфти на едно място не повече от 5-6 години, след което трябва да бъде преместен.

Размножаването на многогодишните растения става чрез резници, които през лятото се засаждат в  сандъче на открито.  При едногодишните растения размножаването е със семена, които се засяват през април или септември на място, където ще цъфтят. При температура 18-20 градуса поникват в рамките на7-10 дни, но цъфтят през втората година.

Иберисът е подходящ за алпинеуми и бордюри.