Татулът е едногодишно тревисто растение с голо, кухо, сочно, разклонено на върха стъбло, високо до 1 м. Листата са с дълги дръжки, дълбоко врязани, заострени на върха, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени, с ясно очертани главна и странична нерватура. Най-младите листа отначало са с косъмчета, а впоследствие оголяват. Цветовете са единични, едри, бели, фуниевидни, петзъби, прикрепени с къси дръжки в пазвите на листата, с 5 тичинки. Чашката е бутилковидна с 5 зъбеца. След разцъфтяването тя опадва, остава малък пръстен под плодната капсула. Плодната капсула е обла, обрасла с бодли, разделена на 4 прегради, отначало зелена, а като узрее жълтозелена до кафява. Разпуква се на 4 дяла, от които изпадат черни, твърди, бъбрековидни, набръчкани семена. Татулът цъфти от юни до  септември. Расте из тревистите и торните места навсякъде в България.

За медицински цели се събират листата на растението. Листата се берат по време на цъфтежа от юни до септември. Берат се големите добре развити листа без дръжките. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените листа са зелени, със слаб упойващ мириз и нагарчащ вкус. 

Билката има антиспазмично и нервноуспокоително действие. Употребява се при хистерия, кашлица, кръвен наплив в главата, парализи, невралгия, подагра, халюцинации и др. Външно - за пушене при задух.