Росенът е многогодишно тревисто растение със сочни корени, дълги до 50 см. Листата са нечифтоперести, яйцевидни, ланцетни и назъбени. Цветовете са розови, рядко бели, едри, събрани в гроздовидни съцветия на върха на стеблото. Чашката е петлистна, с петлистно венче и 10 тичинки. Плодът е разпуклива кутийка. Растението цъфти  през май-юни из храсталаците, сухите тревисти места, разредените гори до 1200 м н.в. в цяла България.

За медицински цели се събират корените на растението. След узряването на семената през август-септември  се вадят корените на растението. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената билка е със светлокафяв цвят, неприятен мирис и горчив вкус. При работа с росена, да се вземат предпазни мерки, поради дразнещото му действие.

Билката има противогъбично, противобактерийно и противоглистно действие. Понижава температурата и подобрява храносмилането. Употребява се при камъни в бъбреците и пикочния мехур, глисти, хемероиди, бяло течение, хистерия, епилепсия. Външно - за фрикция при косопад, поставено в силна ракия - за мазане при ревматизъм и ставни болки.