Репеят е многогодишно тревисто растение с дълъг и месест вретоновиден корен, сифокафяв отвън и бял и сочен отвътре. През първата година израстват листата, а през втората - стъблото, което е силно разклонено и високо до 1,5 м. Долните листа са едри, яйцевидни и слабо окосмени. Горните листа са по-дребни с шуплести дръжки. Цветовете са червеновиолетови, събрани в съцветие кошничка на върха на стъблото. Те са двуполови с тръбесто венче и 5 тичинки.
Обвивните листа на кошничките са зелени, със закривени навътре връхчета. Цветното легло е покрито с четинки. Плодът е снабден със силно закривени кукички, чрез които се залавя за преминаващи край него животни, като  по този начин растението се разпространява. Репеят цъфти от юли до септември. Расте из буренясалите и тревисти места, необработените ниви, покрай оградите до 1500 м н.в. в цяла България.

За медицински цели се събират корените на растението.  Корените се вадят наесен м. октомври - ноември от едногодишни растения или напролет м. март, когато тези растения встъпват във втората си година. Корените на по-стари растения не се събират, защото са кухи и вдървенели. Растенията се различават по това, че едногодишният репей има само листа без цветове и плод, догато по-старите растения имат цветове и плодове. Изкопаването на корените става внимателно, защото са дълбоки и крехки. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените корени са тъмнокафяви със сивожълта сърцевина, без мириз и с горчиво слузест вкус. 

Билката има потогонно, пикочогонно и дезинфекционно действие. Употребява се при бронхит, стомашна язва, гастрит, подагра, хемороиди. Външно - сварени с оцет корени за растеж на косата, накиснати в ракия - за мазане при ревматизъм, за лапи при отоци, навяхвания, циреи, лимфатични подувания и др.