Сладката папрат е многогодишно растение. Тя е дребна, висока до 40 см., с кафяво коренище, обрасло с нишковидни коренчета. Листата излизат направо от коренището, като в основата листната дръжка е с членче, което след изсъхване се отчупва. Тя е е жълтеникава или зелена и се състои от два реда листчета - твърди, кожести, продълговато ланцетни, светлозелени, пересто нарязани. Спорангиите са кръгли, наредени от долната страна на листчетата, като отначало са жълти, а впоследствие - тъмнокафяви. Спорите се образуват през юли и са жълтеникаво ръждиви. Растението спороноси през юни - юли. Среща се из горите и влажните скалисти места до 2000 м н.в. навсякъде в България.

За медицински цели събират коренищата на растението. Коренищата се вадят ранна пролет м. март - април или есен м. октомври - ноември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените коренища са с кафяв цвят, неприятна миризма и сладникав, впоследствие горчив вкус. 

Билката има жлъчегонно, отхрачващо и пикочогонно действие. Употребява се при бронхит, кашлица, глисти, хемороиди, възпаление на черния дроб, задух, като леко слабително.