Мишите уши са многогодишно тревисто растение, високо до 15 см, с безлистно стъбло, по което има тънки и дълги пълзящи издънки. Приосновните листа са продълговати или обратно яйцевидни до ланцетни, с четинести влакна в основата, които от долната страна са беловлакнести. Цветовете са езичести и ярко жълти, събрани в съцветие кошничка. Обвивните листчета са заострени и тесни, с ципест ръб, окосмени, в основата с черни жлезички. Плодът е цилиндричен със сивобели власинки. Растението цъфти от юни до септември из пасищата, планинските ливади, горските поляни и тревистите места до 2000 м н.в. във всички наши планини.

За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението. Стръковете се берат по време на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мириз и с нагарчащ вкус.

Билката има пикочогонно, запичащо и дезинфекционно действие. Употребява се при диария, стомашни и чревни кръвоизливи, уремия, главоболие, безсъние, повръщане, воднянка и др.