Медуницата е многогодишно тревисто растение с високо до 30 см ръбесто стъбло, покрито с власинки. Листата са окосмени, отгоре - зелени с характерни белезникави петна, а отдолу - бледо зелени без петна. Приосновните листа са овални в основата, закръглени, целокрайни, слабо набръчкани, с дълги дръжки. Цветовете са събрани на върха на стъблото, отначало червени, впоследствие синьовиолетови, а накрая тъмносини, с петделна чашка, петделно венче и 5 тичинки. Промяната в обагрянето на цвета се дължи на промяната в химическия състав на клетъчния сок. Плодовете са кръгли, лъскави и гладки орехчета. Медуницата цъфти от март до юни. Расте из горите, храсталаците и посевите до 1600 м н.в. из цяла България.

За медицински цели се събира цялата надземна част на растението. Листата или стръковете се берат по време на цъфтежа от март до юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мириз и с тръпчив вкус.

Билката има кръвотворно, противовъзпалително и отхрачващо действие. Съдържащите се в медуницата микроелементи /особено манган / регулират функциите на някои жлези с вътрешна секреция, активират витамин В12, подтикват образуването на кръв, стимулират растежа, поради това медуницата отдавна се употребява в народната медицина. Прилага се при малокръвие, кашлица у болни от туберкулоза, възпаление на дихателните пътища, задух, кръвохрачене, неволно напикаване, кръв в урината, хемороиди. Външно - за компреси при рани и екземи, за жабурене при зъбобол и гаргара при болки в гърлото.