Лудото биле е многогодишно тревисто растение със зелено кафяво стъбло, сочно и разклонено в горната си част, високо до 2 м. Коренът е месест, разклонен, отвън е сивожълт, а отвътре - бял, достигащ до 1 м дължина. Листата са тъмнозелени, с къса дръжка, яйцевидни, заострени, целокрайни, разположени по две, като единият лист е по-голям от другият, голи и отдолу слабо окосмени. Цветовете са кафявовиолетови, разположени в пазвите на листата. Чашката е петзъбна, с петлистно, тръбесто венче и 5 тичинки. Плодът е тъмновиолетов, лъскав и сочен, с кисело-сладникав вкус, двугнезден, с многобройни плоски и черни семена. Растението цъфти през юни-септември из храсталаците, сенчестите гори и сечищата нарядко до 1600 м н.в. из нашите планини.

За медицински цели се събират листата и корените на растението. Листата се берат през време на цъфтежа от юни до септември. Берат се най-напред долните листа и след известно време  горните. По този начин билката е по-качествена. Листата се берат сутрин, защото следобед алкалоидите на растението мигрират в стеблото и корена. Това явление още не е обяснено. Сушат се веднага на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените листа са тъмно-зелени отгоре и по-светли отдолу, с наркотичен мирис и нагарчащ вкус. Корените се вадят от растения на 2 до 5 години на пролет преди цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня до 50°С. Изсушените корени отвън са жълтеникаво-сиви, отвътре бели, със слаба наркотична миризма със сладникав, а след това горчив вкус.

Билката има болкоуспокоително, спазмолитично и успокоително действие. Употребя се при язва на стомаха и дванадесетопръстника, при камъни в жлъчката, болки в бъбреците и пикочните пътища, бронхиален задух, кашлица, в очната практика и др.