Лопенът е двегодишно тревисто растение. През първата година образува розетка, а през втората година - право окосмено и неразклонено стъбло, високо до 1,5 м, със заострени, яйцевидни, окосмени листа. Цветовете са на върха на стъблото, събрани в гроздовидни съцветия, като първо цъфтят долните цветове. Чашката е петделна, окосмена, венчето - петделно, златистожълто, в основата си срастнало с 5 тичинки. За лечебни цели се употребяват цветовете и на двата вида лопен: мъхестия / Verbascum phlomoides L./ и скиптъроподобния / Verbascum thapsiforme Sch./. Разликата между тях е, че мъхестият лопен има по-дребни листа, листата са с къси дръжки и стъблото е по-късо. Както листата така и стъблото са покрити с гъсти власинки. Скиптъро-подобният лопен има по-големи цветове, листата са седящи, без дръжки, а стъблото е по-високо. Както стъблото така и листата са покрити с редки власинки. Плодът на лопена е двугнездна кутийка с многобройни семена.

Лопенът цъфти през юни - август и расте из ливадите, пясъчливите и каменисти места, край пътищата, в горите /предимно дъбовите/ навсякъде в България до 2000 м н.в.

За медицински цели се събират венчелистчетата без чашките. Цветовете се берат по време на цъфтежа през юни - август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50°С. Изсушената билка е с жълт цвят, медоподобна миризма и сладникав вкус.

Билката има омекчително, противовъзпалително и болкоуспокоително действие. Употребява се при кашлица, бронхит, пресипнал глас, стомашна язва, болести на черния дроб и далака и др.