Леската е многогодишен храст или ниско дръвче с височина до 4 м. Кората е пепеляво сива, гладка, покрита с лещянки. Листата са с къса дръжка, сърцевидно закръглени, неравномерно назъбени, а младите листа са окосмени. Цветовете са еднополови и еднодомни, като мъжките съцветия са цилиндрични увиснали реси, а женските цветове са разположени по два в пазвите на вътрешните люспи на пъпките. Плодът е едносеменен, вначалото зелено бял, а след узряването - вдървенял и кафяв. Леската цъфти през февруари - април. Расте из храсталаците и широколистните гори до 1800 м н.в. в цяла България. 

За медицински цели се събира кората на растението. Кората се бели през пролетта при започване на сокодвижението м. април - май. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 50°С. Изсушената кора е с кафявосив цвят, без мириз и с горчив вкус. 

Билката има пикочогонно, дезинфекциозно и съдосвиващо действие. Употребява се при възпаление на простатата, разширени вени, вътрешни кръвоизливи, заболявания на отделителната система, жълтеница, болести на черния дроб и жлъчката. Подобно действие имат и листата на леската.