Лазаркинята е многогодишно тревисто растение с право, четириръбесто, прешленесто стъбло, високо до 60 см, и с трайно пълзящо коренище. Листата са ланцетни, разположени прешленовидно, наредени звездообразно, като от долната страна около прешлена са окосмени заедно със стъблото. Цветовете са бели, фуниевидни, прикрепени на тънки дръжки в съцветие полусенник на върха на стъблото, с приятна миризма. Чашката е четирилистна с четирилистно венче и 4 тичинки. Плодът е сух, зелен, двугнезден, разпадащ се на 2 орехчета. Лазаркинята цъфти през май - юни. Расте из планинските и предпланинските райони, в горите /главно букови/ и влажни местнте местности между 600 и 1800 м н.в. навсякъде в България.

За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението. Стръковете се берат се берат в началото и при пълното разцъфтяване на растението. сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, с кумаринова миризма и нагарчащ вкус. 

Билката има болкоуспокоително, успокоително, пикочогонно, противомикробно и сънотворно действие, улеснява храносмилането. Употребява се при безсъние, главоболие, неврастения, сърцебиене, воднянка, намалено уриниране, жълтеница и др.