Кукурякъ е многогодишно тревисто растение с разклонено на върха, кухо и зелено стъбло, с червенокафяво силно разклонено коренище. Листата са с дълги дръжки, длановидно насечени, с  5-7 дяла, жилави и излизащи направо от коренището. Цветовете са бледо зелени до жълтеникави, разположени на върха на стъблото, с петлистна чашка, 8-12 листно венче и многобройни тичинки. Плодът е сборен, съставен от многобройни, срастнали в основата мехунки. Цъфти през февруари - април и расте из поляните, горите и храсталаците до 1800 м н.в. в цяла България.

За медицински цели се събират корените с коренището. Корените с коренището се вадят преди цъфтежа през февруари или наесен през октомври - ноември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушените корени и коренища са тъмно кафяви отвън и белезникави отвътре, с неприятна миризма и сладникаво горчив вкус.

Билката има успокоително, болкоуспокоително и слабително действие. Употребява се при сърдечни болести, воднянка, жълтеница, плеврит. Външно - за компреси при гнойни рани, за фрикции при косопад и пърхут.