Белият имел е малко полупаразитно храстче с почти сферична коронка, което се прикрепва посредством кореноподобни образувания към клоните на иглолистните и широколистните дървета. Стъблото е голо и силно разклонено, високо до 50 см. Във възлите на клонките, които са членести, са разположени листата, цветовете и плодовете. Листата са тясно ланцетни, кожести, срещуположни. Растението е двудомно, като цветовете са жълто-зелени, събрани от 3-5 заедно. Мъжките имат 3-4 листно венче и 3-4 тичинки, а женските са с четирилистна чаша, 4 венчелистчета и 1 близалце. Плодовете са топчести, отначало зелени, а впоследствие бели или зеленикаво жълти с черни семена, обвити в лепкава маса. Цъфти през  март - април. Расте из горите - главно в Източна и Южна България.

За медицински цели се употребяват клонките с листата на растението. Билката се бере от септември до април като се реже на 25 см. от върха. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушената билка е с тъмнозелен цвят, без мирис и с горчив вкус.

Внимание! Да не се смесва с черния имел (Loranthus europaeus L.), който паразитира по дъбови дървета. Листата му са лопатовидни, продълговати и опадливи. (снимка)

Билката има кръвоспиращо, пикочогонно и хипотензивно действие. Употребява се при високо кръвно налягане, атеросклероза, епилепсия /взет от бреза/, мигрена, задух, хистерия, кръвотечения.