Зърнастецът е храст или ниско дръвче, високо до 7 м, с гладка сивокафява кора. Младите клонки са червенокафяви с хоризонтални белезникави лещанки. Листата са последователни, елиптични, целокрайни, с пересто жилкуване, отначало - влакнести, по-късно - голи. Цветовете са единични или по 5-7 в пазвите на листата, бледозелени, двуполови, петделни. Чашката е гола, тичинките са 5. Плодът е сочен, топчест, в началото зелен, впоследствие червен, при узряването черен. Храстът цъфти през май - юли. Расте покрай реките, из влажните места и храсталаците до 1300 м н.в. в цяла България.

За медицински цели се събира кората на растението. Кората се бели при появата на сокодвижение през април - май. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 60°С. Изсушените кори отвън са сивокафяви с белезникави лещанки, а отвътре - червеникавожълти, без мирис и с горчив вкус.

Внимание! Кората на зърнастеца се използва след като отлежи 1 година или след като в продължение на няколко часа се нагрява при температура до 100°С. В противен случай предизвиква токсични явления.

Билката има слабително действие. Употребява се при запек, воднянка, болести на черния дроб, жълтеница, хемороиди. Външно - за бани при рани и кожни възпаления.