Кръвният здравец е многогодишно тревисто растение с разклонено коренище. Листата са срещуположни, длановидни, многократно разсечени, с дълги дръжки и приятна миризма. Цветовете са единични, червени, разположени върху дълга разчленена дръжка, с петлистна чашка, петлистно венче и 10 тичинки. Плодът се разпада на 5 едносеменни дяла. Цъфти през юни - август. Здравецът расте из храсталаците, тревистите и каменливи места до 2000 м н.в. из цяла България.

За медицински цели се употребяват корените и коренището на растението. Коренищата с корените се вадят през есента м. септември - октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушените коренища отвън са червеникаво кафяви, а отвътре с червеникав отенък, без миризма и със стипчив вкус.

Билката има кръвоспиращо и запичащо действие. Употребява се за усилване на сърцето, при диария, дизентерия, малокръвие, чернодробна цироза, стомашни и чревни болки. Външно - за тампони при кръвоизливи в носа, за компреси при фистули, за бани при кожни сърбежи.