Летният дъб е високо до 40 м. дърво с тъмно сива напукана кора и червеникави клонки. Листата са последователни, обратно яйцевидни, неправилно врязани, почти седящи, отдолу ресничесто мъхнати. Растението е еднодомно, като мъжките реси са увиснали, а женските цветове са събрани в гроздовидни съцветия на дълга дръжка. Плодът е жълъд - яйцевидно удължен, в основата си свит в чашка от срастнали люспи, с дълга дръжка, узрява на втората година. Цъфти през май - юни. Расте всамостоятелни или смесени гори до 1200 м н.в. в цяла България.

За медицински цели се събират корите на растението.Те се белят от младите клонки ранна пролет при започване на соко-движението през февруари - март. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50°С. Изсушените кори са лъскави, светло сиви или светло кафяви отвън, а жълто кафяви или червено кафяви отвътре, без миризма и със стипчив вкус.

Билката има запичащо, противовъзпалително, противогнилостно действие. Употребява се при диария, дизентерия, малокръвие, рахит, кръвоизливи, силна и продължителна менструация, албумин, трахеит, ларингит, бронхит. Външно -   за бани при потене на краката, премръзване, хемороиди, кожни болести, за промивки при бяло течение.