Начало › Растения › ЕнциклопедияБилки › Дива тиква (Bryonia alba L.)

Дива тиква (Bryonia alba L.)

28.05.2012 | Коментари (0)

Дива тиква (Bryonia alba L.)

Семейство: Cucurbitaceae
Отровно

Дивата тиква е многогодишно тревисто растение с дебел месест корен. Стъблото е катерливо и е снабдено с мустачки, с които се прикрепва към другите растения, като достига на дължина до 4 м. Листатата са последователни, с дълги дръжки, петделни, сърцевидно триъгълни, неравномерно назъбени, от двете страни брадавичесто четинести. Еднодомно растение. Мъжките цветове са с дълги дръжки и събрани в гроздовидни съцветия в пазвите на горните листа. Женските цветове са събрани в щитовидни съцветия в пазвите на долните листа. Чашката и венчето са петделни. Венчелистчетата са синкаво жълти до жълтеникаво бели, влакнести с изпъкнали зелени жилки. Плодът е сочен, топчест и черен. Растението цъфти през май - юни. Расте из хасталаците,  из влажните места, покрай реките нарядко из цяла България до 1000 м. н.в.

За медицински цели се използват корените на растението. Корените се вадят след узряването на плодовете през август - ноември. Сушат се веднага на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените корени са с жълтеникав цвят, без мирис и с горчив вкус.

Билката има слабително, пикочогонно и дезинфекциозно действие. Употребява се при епилепсия, парализи, невралгия, задух, магарешка кашлица, ревматизъм. Външно - за компреси при главоболие,  разтривки при ревматизъм, смесена с мас за мазане на изгорено и краста.

 

 

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар