Белият бор е иглолистно дърво достигащо височина над 40 м. Кората на стъблото в в долната си част е напукана и тъмносива, а в горната си част - жълтокафява. Листата са дъговидно извити, по две в снопчета, опадащи на 2-3 години. Мъжките цветове са ресоподобни по най-младите клонки, събрани в лъжливи гроздове с много тичинки. Женските цветове са червеникава люспа с 2 семепъпки и са събрани много в яйцевидни шишарки. След  оплождането шишарките започват да нарастват като се извиват надолу. Семената узряват за около 2 години, след което шишарките се отварят и семената изпадат. Цъфти през май - юни. Белият бор расте в смесени или самостоятелни гори по всички наши планини.

За медицински цели се използват пролетните неразвити клонки /боровите връхчета/. Те се берат през февруари - април преди да са се разпукали. Разпукани връхчета не се събират. Не се събират и връхчета от други иглолистни растения. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените връхчета са червеникаво-кафяви, със смолиста миризма и горчиво смолист вкус.

Билката има пикочогонно, отхрачващо и противовъзпалително действие. Употребява се при задух, кашлица,  хемороиди, подагра. Външно - за бани при ревматизъм и екземи.