Божурът е многогодишно тревисто растение с късо коренище и вретеновиден дебел корен. Стъблото е надлъжно набраздено, право и високо до 90 см. Листата са последователни, тройно перести, врязани дълбоко или едро назъбени. Цветовете са едри червени, рядко розови с 5 чашчелистчета, 8 - 12 венчелистчета и многобройни тичинки с червени дръжки. Плодът е сборен, съставен от влакнести мехунки, 2 - 3 броен. Цъфти през май - юли. Расте из редките широколистни гори и храсталаци до 1000 м н.в.  из цяла България.

За медицински цели се берат венчелистчетата по време на цъфтежа м. май -юли. Сушат се веднага на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените венчелистчета са с тъмночервен или червен цвят, със слаба миризма и сладникаво стипчив вкус. и корените. Корените на божура се вадят наесен след узряване на семената през октомври или напролет през март - април. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените корени са тъмнокафяви, с неприятна миризма и горчив вкус.

Билката действа болкоуспокоително, противоспастично, засилва  перисталтиката на червата и тонуса на матката.Употребява се при задух, магарешка кашлица, епилепсия, хистерия, стомашни и чревни болки, воднянка, хемороиди и др.