Наваличето (Polystichum) е род папрати, който включва 135 вида устойчиви на неблагоприятните зимни условия растения. Няколко вида от тях са подходящи за отглеждане в паркове и градини. Р. acrostichoides произхожда от Северна Америка. На височина растенията достигат до 1 м, а се разстилат до 60 см ширина. Тъмнозелените листа на този вид са гребеновидно насечени на тесни дялчета. Съхраняват свежата си багра и през зимата. Младите листа са покрити с нежни белезникави люспици. При узряването си спорангиите се уголемяват и почти се сливат, като покриват долната повърхност на листата.

P. aculeatum, наричано гланцово наваличе, в естествени находища се намира в Европа, в Северна Америка, Югозападна Азия, Китай и Япония. На височина достига 60 см, а се разстила от 30 до 70 см. То успява предимно във влажни райони. Листата са удължени, тъмнозелени, кожести и с блестяща повърхност. Дяловете им са дълбоко насечени. Дръжките и централната нерватура са покрити с кафеникави люспици.

От този вид има няколко сорта. Gracillimum e една от най-красивите градински папрати. Висока е до 1 м. Грациозните листа са много фино насечени. Понякога я предпочитат за отглеждане в студени оранжерии, когато използват листата й за декорация на букети през зимата.

Растенията от сорт Pulcherrimum достигат на височина 1 м. Повърхността на листата е гланцова, със сребърен оттенък. Дяловете са удължени, като крайните заедно оформят една опашка. Листата остават зелени до началото на пролетта. За жалост растенията са стерилни, тъй като липсват спороносни листа. За сметка на това оформят много издънки и са много красиви. Листата и на двата сорта са малко по-светли отколкото тези на изходната форма.

P. setiferum е известен като меко наваличе. Произхожда от умерените и тропични райони. Високо е от 0,6 до 1 м, а се разстила на широко - до 1,5 метра. Листата на тази градинска папрат са двойно насечени. Младите листа са покрити със светлокафяви и бели люспици. Растенията запазват свежата си багра през цялата зима.

От този вид има създадени много сортове. Acutilobum e със заострени дялове на листата. Те имат твърди косъмчета от външната страна. Листните дръжки не се достатъчно здрави, затова понякога се наклоняват, особено през зимата. В долния край на главната нерватура понякога се образуват възстановителни пъпки.

Сортът Divisilobum е с много дълги листа. Растенията са високи от 1,20 до 1,80 м. Огромните листа са двойно и тройно нарязани. През лятото са изправени, а през зимата - наведени.

Растенията от сорт Plumoso-divisilobum са високи от 30 до 60 см, а се разстилат на широко - от 0,60 до 1 метър. Четирикратно нарязаните листа имат вид на фина дантела.

Интересен сорт е и Proliferum, папратите на който са с множество разклонения върху горната повърхност на листата. Това е една от папратите с най-представителен външен вид.

Разпространяват се и сортовете Plumosum Densum, който е с така фино насечени листа, че дяловете са съвсем тънки. Wollastonii пък се характеризира с буйния си растеж.

При определяне мястото на всички видове полистихум трябва да се избира полусенчесто до сенчесто. Само някои екземпляри от полистихум сетиферум могат да устояват частично на слънчевите лъчи. Почвата трябва да е рохкава, богата на хранителни вещества и да задържа влагата. При засушаване растенията редовно трябва да се поливат или пулверизират.

Полистихумът може да се размножава със спори. По-често се практикува разделяне на старите растения през пролетта. С тях може да се изградят чудесни комбинации, в които да участват още цимицифуга, епимедиум, камбанки и други видове.