Японска слива -  (Prunus salicina) се отнася към върболистната слива. Те произхождат от Китай, а през средните векове са пренесени в Япония. Санта роза е най-известният сорт в света от японските сливи. Селекциониран е през 1920 г. и днес той се отглежда в много страни. През 1984-1985 г от Италия у нас бяха внесени сортовете: Супериор анжелено, Санта роза, Симка, Озарк премиер, Супериор блек стар, Супериор блек голд, Супериор блек даймънд. Голяма част от тези сортове имат сериозни достойнства: дръвчетата раждат скоро, плодовете са едри и привлекателни, костилката е дребна, имат прекрасен вкус, съхраняват се дълго.

Японските сливи обаче имат твърде кратък зимен покой. Подобно на бадемите и кайсиите, рано цъфтят и страдат от късните пролетни мразове. Затова могат да се отглеждат само в райони, където опасността от повторни студове е съвсем малка: Северното и Южното Черноморско крайбрежие, по склоновете на планинските и припланинските райони, където не се задържат студени въздушни маси. Друга важна особеност е, че повечето сортове имат изключително голям брой цветни пъпки - по две до пет на всеки възел. Издръжливи са на високи температури през лятото. Формата на плодовете е плоско-кръгла. Обикновено по-ранните са средно едри, а късните - по-едри. Обикновено се формира чашовидна корона и тъй като сортовете са с буен растеж, през лятото се правят силни резитби. (снимка)

В България узряват след 15-и юли, плодовете понасят добре манипулация и транспорт, а в хладилници издържат 4-5 месеца. Тъй като всички японски сливи са самостерилни, трябва да се засаждат най-малко два сорта.