Стълбовидната мирциария, известна още като джаботикаба (Myrciaria cauliflora) представлява бавнорастящо вечнозелено дърво от Южна Бразилия, което сега е разпространено в много тропически райони на света. Кръглата компактна корона на джаботикабата е покрита с дребни ланцетни листенца. Дървото достига до 12 м височина в родината си, а при отглеждане в плантации достига височина до 3-5 м. Листата имат характерен дафинов аромат. Клонките и ствола на дървото са покрити със светла кора с розов оттенък и сиви петна. През пролетта и лятото джаботикабата се покрива с множество малки бели цветове с дълги тичинки, които израстват директно на ствола и на основните клонки. Това явление се нарича каулифлория (caulifloria) - формиране на цветните пъпки на ствола и основните клонки, а не на крайните, както при болшинството плодови. Този процес може да се забележи и при какаото и някои други тропически плодови дръвчета.

Това удивително дърво дава реколта в годината от пролетта до есента, плодовете узряват за 3-4 седмици. Първо плодовете са зелени, в процеса на узряване придобиват тъмночервена, а след това почти черна окраска, като достигат в диаметър до 2,5-4 см. Узрелите плодове приличат на гроздовите, с достатъчно голяма костилка, обградена в полупрозрачно ароматно плодово месо, което има необичайно сладък вкус. (снимка)

Плодовете на джаботикабата се ядат в свеж вид веднага след обирането им. Обрани малко недозрели, те могат да се съхраняват няколко дни. Стискайки плода между палеца и показалеца, го поднесете към устата си - при натиска кожичката се къса и вкусното плодово месо попада право на езика ви. Почистени от кожицата плодовете се използват за приготвянето на мармалади, желета, добавят се в сладолед. В Бразилия от тях се прави и ароматно червено вино. (снимка)

В зимния период дървото може да загуби част от листата си, през пролетта обаче се появяват розови листенца, които по-късно придобиват своя обичайно тъмнозелен цвят.

Джаботикабата прекрасно подхожда за отглеждане в контейнер в стайни условия или като растение в зимна градина. Благодарение на бавния си растеж може да се използва за формиране като бонсай. Растението, формирано във формата на малко дръвче, изглежда много декоративно: зелената корона в съчетание с младите розови листенца, светлия ствол и клонките, покрити с много цветове и плодове. Дървото привлича много пчели, пеперуди и птици.

Растението ще се развива прекрасно в лека, добре дренирана неутрална или слабокисела почвена смес, не търси засоляване. Препоръчваме ви да използвате безхумусна почвена смес на основата на торфа или кокосовите влакна. Дренажът е задължителен. Пресаждането трябва да се прави при нужда, като се отчита растежа на дръвчето. Здравите растения понасят добре резитба на кореновата система до една трета. Тази операция се прилага в случай, че корените са станали големи и нямате възможност да пресадите в по-голяма саксия.

Джаботикабата предпочита редовно поливане, заливането и пресушаването на почвата влияят отрицателно на здравото растение. Поливайте тогава, когато изсъхне горния слой на почвата на 1-2 см. Подхранвайте с комплексни минерални торове. Джаботикабата расте добре на полусянка с няколкочасово утринно и вечерно слънце.

Размножава се чрез семена и облагородяване. Обикновено семеначетата се облагородяват за ускоряване на плододаването. Ако ашладисаното растение плододава на възраст 3-4 години, то на семеначетата това ще се случи след 10-12 години.