Фокеята (Fockea) е представител е на семейство Устрелови. Родината му са Южна Африка и Ангола и Намибия от Източна Африка. В природата се срещат 10 вида от рода Фокея, но в културата разпространена е ядливата фокея (Fockea edulis). Тя е с удебелено в основата си стебло и изправени или разклонени и леко полягащи клони. Дългите му стъбла леко се увиват, ако им се постави някаква опора. При нараняване от тях изтича млечнобял сок, който съдържа до 12 % каучук. Листата на фокеите са сезонни, но рядко опадат всичките. Те са зелени, елиптични, вълнисти, разполагащи се срещуположно по клоните, а при къдравата Фокея (Fockea crispa) са силно набръчкани. (снимка) Цъфтежът е обикновено в края на лятото. Цветовете са неголеми, до 1 см в диаметър, бледо зеленикави, съставени от по 5 венчелистчета и притежаващи сладък аромат. Плодовете му са сиво-зелени шушулки. Растението е двудомно и за размножаването му трябва да има мъжки и женски екземпляр. В природата се опрашва от определен вид мухи и затова отглеждано в домашни условия трудно ще даде плодове, ако не притежавате и двата типа растения и не направите изкуствено опрашване.

Фокеята е невзискателно към отглеждането си растение, ако се съблюдават 3 главни условия: добър дренаж на почвата в саксията, слънчево място на което се поставя растението и полусух режим на презимуване. През лятото много добре понася силните горещини. При ниски темрператури от 8-10°С, фокеята се нуждае от период на покой, в който някои от растенията може да загубят листата си. Много добре се развива при южни изложения и на много светло и слънчево място. От засенчване се нуждае само удебеленото стъбло в много жарките летни дни, защото от силното слънце се разсъхва и по него се появяват цепнатини. В природата фокеите растат както на пряко слънце, така и под сянката която хвърлят короните на някои дървета и храсти. Поливането да бъде умерено, като почвата трябва да успява добре да просъхва между поливанията. През зимата при недостатъчна осветеност и с понижаването на температурите поливането почти се прекратява и се извършва един път в месец. По желание може да се прави и подхранване с торове за кактуси в периода март-август през 2 седмици.

Пресаждане, ако се налага, се прави през пролетта, като се внимава при прехвърлянето да не нараните удебеленото стъбло. Почвата трябва да е рохкава, добре дренирана, пропускаща водата. Може да се използва и почва за кактуси, в която да се добави пясък или стрит керамзит. Размножаване е най-добре да се прави само чрез семена, за да образуват новите растения удебелено в основата си стъбло. Може да се направи и чрез резници, но тогава растението няма да направи удебелената основа на стъблото, наричана каудекс.