Японската мушмула (Eriobotrya japonica) произлиза от семейство Розоцветни. Тя представлява вечнозелено растение, разпространено в Япония и Китай. Това красиво вечнозелено дърво с височина до 5-6 м има големи листа, с назъбени краища и восъчен налеп, короната е почти топчеста, като не се нуждае от формиране, ако се намира навън. Цветовете й са бели, събрани в големи съцветия на края на клонките.

Японската мушмула е едно от малкото растения, които цъфтят през зимата у нас. Цъфтежът обикновено започва в края на ноември, след първите силни застудявания и продължава до април. Цветовете се посещават с апетит от пчелите. Цветовете са чувствителни към застудяването и загиват при незначителни мразове, пъпките и завързите са по-студоустойчиви и понасят студове до минус 5-7 градуса за кратък период от време. С този факт е свързано и нередовното плододаване при нашите условия. В суровите зими, когато студа минава под минус 10 градуса, реколтата напълно загива, но самите дървета са много по-студоустойчиви. По данни от литературата, те издържат до минус 15 градуса.

Плодовете на това растение могат да се ядат и са много вкусни. У нас японската мушмула често се отглежда заради декоративните си качества. Плодовете узряват през май-юни. Те се разполагат в големи съплодия по 20-30 броя и по вид приличат на малки диви ябълки. Плодовото им месо е много сочно, кисело-сладко, а при някои сортове, ако не са узрели плодовете напомнят вкуса на фурма. Семената са много големи, кафяви. Те трябва да се засеят колкото се може по-бързо след изваждането им от плода. Те не понасят просушаване, но в краен случай можете да ги съхранявате не повече от месец във влажна среда при понижени температури, но най-добре е да не правите това. Семената трябва колкото се може по-бързо да покълнат, за да могат младите растения да се формират до настъпването на студовете. Стратификатия на семената не е нужна и при стайна температура те ще покълнат за 2-3 седмици.

Навън дървото се разполага на слънце на средно глинеста почва с дълбок хумусен слой и на места, защитени от студените ветрове. Тази мушмула не обича и близко намиращите се подпочвени води. Тя е отзивчива на подхранване. Използвайте минерални товоре: в началото на вегетацията - азотно-фосфорни, а през есента - дървесна пепел. В литературата има данни за възможното размножаване на японската мушмула чрез резници.