В античността миртът е бил символ на красота, младост, победа. С утвърждаването на християнството става един от задължителните атрибути на тази религия. А през всички времена този чудесен храст е бил ценен заради целебните му свойства.
Родина на мирта е Средиземноморието. В диво състояние се срещат около 70 вида, но като декоративно растение се отглежда обикновеният мирт (Myrtus communis). Това е вечнозелен храст с височина около 3 м, но в стайни условия достига обикновено около 60 см. Гъстите му клонки са покрити с дребни ланцетни или овално-заострени листа с тъмнозелен цвят, разположени срещуположно. Ако разгледаме миртово листо срещу светлината, ще забележим малки блестящи точици, пълни с етерично масло. Благодарение на него растението излъчва изключително приятен аромат. Най-ароматни са цветовете.Те са неголеми (до 2 см в диаметър), разположени поединично на дълги дръжки. Многочислените златисти тичинки им придават своеобразие. През есента се появяват плодовете – тъмнозелени ягоди.
Миртовото храстче трябва да се настани на слънчев прозорец, като през лятото се засенчва леко. Най-добре е тогава да се изнесе на балкона или в градината. В никакъв случай не бива да се допуска дори кратковременно пресъхване на почвата, а също така и задържане на излишна вода в подложката. Водата за поливане трябва да е престояла поне един ден и да има стайна температура. Полезно е и пулверизирането на мирта, особено през летните горещини. През зимата оптималната температура за него е 8-10 градуса. Тогава поливането силно се ограничава, а опръскването се прекратява. Ако сме принудени да отглеждаме мирта при висока зимна температура, е много възможно листата му да окапят, но през пролетта той отново ще се раззелени.
Младите растения се пресаждат всяка пролет, като основата на ствола не се покрива с почва. По-възрастнитесе пресаждат през 2-3 години. Почвената смес трябва да е съставена от равни части чимова пръст, добре угнил оборски тор и пясък.
Размножаването става през пролетта или лятото със семена или с резници. Резниците трябва да са полувдървенели, с дължина 6-8 см. Те се вкореняват добре във влажен пясък при температура 18-20 градуса. Получените от семена растения зацъфтяват на петата година, а тези от резници – на втората.
Миртът добре понася подрязването, поради което може да му се придаде желана форма. Само че след подстрижката цъфтежът ще е значително по-слаб.

Тайните на успеха
Светлина: Възможно най-обилна.
Вода: През лятото се полива редовно, през зимата оскъдно.
Влажност на въздуха: няма претенции.
Подхранване: През лятото веднъж месечно.