Пекинското зеле (Brassica Pekinensis Rupr.) е разпространено у нас повече като любителска култура, макар че има ценни хранителни качества и се използва за приготвяне на салати, супи и др. По външен вид то прилича на марулите, но зелките му са по-плътни и са с по-големи размери от тях. Листата са седящи, обратно яйцевидни, с вълнист и леко назъбен периферен ръб, зелени до светлозелени или жълто-зелени със силно развита нерватура.

Пекинското зеле е култура с къс вегетационен срок. Най-качествен и сигурен добив от нея се получава при есенно отглеждане. Семената се засяват в края на юли - началото на август в лехи с ширина около 120 см, оградени с тирове. Ако почвата е суха, преди сеитбата лехите се поливат. Сее се в редове на разстояние около 40 см. Семената никнат за около седмица. Растенията се прореждат на разстояние 25 см в редовете.

Грижите през вегетацията са същите както при цветното зеле. Необходимо е да се осигурява равномерна влага, да се окопава няколко пъти и да се подхранва с азотен тор.

Реколтата се прибира през октомври, когато растенията достигнат консумативна зрялост.

Петко ЛАЗАРОВ