Родът на момковата сълза (Polygonatum) включва около 50 вида. Това са многогодишни тревисти растения,  които в почвата оформят дебело месесто хоризонтално коренище. Най-често като декоративен се използва видът  P.odoratum - ароматен полигонатум. Произхожда от Западна Европа, Китай и Япония. У нас се среща из гори и храсталаци в цялата страна до 1500 м н. в. По-рядко се открива и по каменисти тревисти места. През пролетта от коренището излизат по няколко изправени ръбести стъбла. На височина достигат от 15 до 50 см. Листата са разположени в два реда последователно от горната страна на стъблото. Те са почти приседнали. Формата им е продълговато яйцевидна. Дълги са 10-12 см и широки - 2-5 см. Периферията им е гладка, а повърхността - дъговидно жилкувана.  

Цветовете на момковата сълза са много декоративни. Те са бели, с прост венчевиден околоцветник. Съставени са от 6 сраснали в тръбовидна камбанка листчета. Дълги са 2,5 см и завършват с 6 зеленикави зъбчета. Обикновено са разположени по 1-2 в пазвите на листата, към средата на стъблото, грациозно увиснали надолу. Тичинките са 6, прикрепени към средата на тръбичката. Цъфти през май-юни. Плодовете са синкавочерни месести ягодки. През август вече са узрели и придават привлекателен вид на растенията.

Момковата сълза не е много взискателно растение. Най-добре се развива на влажни почви, богати на хранителни вещества. Важно е те да не задържат излишните пролетни води. Предпочита сенчести места или полусянка.

Размножава се чрез семена и чрез разделяне на коренищата. Най-подходящият срок е през август. Оформят се групи или редове. Разстоянията за засаждане са 30 х 30 см. Полива се веднага. До есента растенията се прихващат. През вегетацията основна грижа е да се следи почвата да не изсъхва. На едно място може да останат повече от 10 години, без да се намалява качеството и количеството на цветовете.

Освен че са много красиви, растенията са и много полезни. Ароматните цветове привличат насекомите. От тях пчелите събират нектар. В коренището и плодовете се съдържат алкалоиди и гликозиди. Те действат благотворно на сърдечната дейност. От стари времена растението е използвано от българската народна медицина. Отвара от коренището се прилага външно, за разнасяне на подкожни кръвоизливи при контузии.

Подходящи партньори за момковата сълза са брунера, хоста, момина сълза и други.

Д-р Анка ДОНЧЕВА