Дриадата или само дриас (Dryas) се отнасят се към семейство Розови. Това са много оригинални многогодишни растения с пълзящи стъбла, които са подходящи за оформяне на цветни килими на каменисти места. Родът е представен от два вида, които са отлични компоненти за алпинеуми. 

Най-широко е разпространен осемвенчелистният дриас (D. octapetala). В природата се среща в алпийския и подалпийски пояс. Пълзящите стъбла достигат едва 8 - 10 см височина, но се разпростират на около 60 см. Кожестите листа са овално удължени, насечени подобно лист от дъб. Те са вечно зелени, светли, отгоре блестящи, а от долната страна сребристи, което е повод за наименованието на растенията.

През юни-юли са появяват цветовете по един на изправена дръжка около 10 см висока. Те са около 3 см в диаметър, бели с по 8 венчелистчета. В центъра им има група от златисти тичинки и много плодници. Декоративността им продължава и след прецъфтяването, защото към семенцата.са прикрепени дълги хрърчилки, като нежно насечени фантастични перца. Затова цялото съцветие през август изглежда като трептящо пухче.

Видът  D. drummondii се среща само в Америка. Венчелистчетата му са жълто обагрени. (снимка)

За да се развиват оптимално, растенията изискват много добре дренирана, дори камениста почва. Затова най-подходящи за тях са алпинеумите. Мястото трябва да е слънчево.

Най-лесно дриас се размножава като се отделят издънки късно през есента или рано напролет и се засаждат на подходящо място. При необходимост от много посадъчен материал се използват семена, които се засяват в студени парници. През лятото е възможно да се вкореняват резници. Грижите за растенията са минимални, тъй като не се налага да се подхранват, а се поливат много рядко. С плевелите се справят сами, защото образувалият се килим е много плътен. При необходимост само се отстраняват изсъхнали или погрознели части. Направлява се и процесът на разширяване на туфата.