Тръстиката, тази красива житна трева, вирее край реки, блата и места с плитки подпочвени води. В Европа тя все по-често се отглежда около изкуствени водоеми. Ако не можете да я намерите в разсадник, то тогава я вземете от естествените й местообитания.

В почвата обикновената тръстика (Phragmites australis) развива дълги пълзящи коренища. От тях излизат много братя със стройни, изправени стъбла. Достигат от 1 до 2,5 м височина. Целите са покрити с последователно наредени тесни и дълги листа. Те са груби, по ръба резливи. Цветовете са много дребни, обвити в плевести прицветници и не се виждат. Събрани са във връхни внушителни съцветия - метлици. Наесен придобиват кремаво-златиста багра и са много декоративни. От тях правят сухи букети, които са трайни не само през цялата зима, но няколко години. Цъфтежът продължава от юли до октомври. Плодът е дребно зърно.

За да се развиват добре, освен много вода растенията изискват и много светлина. Почвата трябва да е богата на хумус.

Обикновената тръстика се размножават чрез разделяне на коренищата през пролетта или през есента.

Освен като декоративно растение, тя се използва и за фураж. Звучи парадоксално, но младите стъбла са подходящи за храна и за хората. От тях се приготовляват салати, супи, пюрета и витаминозни напитки. От корените пък се получава мая и сурогат на кафето. От целулозата се получават спирт и глюкоза. Често растенията се засаждат на неустойчиви свличащи се брегове, с цел да спрат ерозията.