Мандарината е родом от северната част на днешна Индия - предпланините на Хималаите. Тя се отглежда в Китай, Япония, Индокитай, Берма, Филипините и Индонезия. У нас успешно може да расте в саксия или в траншеи. Издържа на трудни за другите цитруси условия. Плодовете на мандарината се отличават с високи вкусови, хранителни и диетични качества. Срещат се сортове с голямо съдържание на захари и значителни количества витамини.

Кореновата система на мандарината е добре развита. Надземната й част представлява вечно зелено родовито растение със сравнително малки размери 3 - 3,5 м височина и 4 - 4,5 м. широчина на короната.

Мандарината се приспособява добре към условията на външната среда. Успешно се отглежда, както в субтропичните зони с по - суров климат, така и в някои тропични зони с повече валежи. По - добре понася влажният климат в сравнение с портокала и издържа на по - ниски температури.

Сортовото разнообразие

В света се отглеждат доста голям брой сортове на мандарината. Разнообразието се дължи на голямата пъпкова изменчивост, както и на семенно размножаваните, така и на вегетативно размножаваните сортове. Броят на промишлените сортове в отделни страни не е много голям. По - голямо внимание заслужават следните сортове:

Сантра. Заедно със сорта Уншиу се приема за най - добрия сорт мандарина в света. Семенното размножаване е довело до появата на много генотипове. Между тях най - голямо разпространение са получили утвърдилите се като нови сортове с изключително високи вкусови качества и красива външност Нагпур Сантра, Курк и Кхаси (Даржилинг) и др.

Унишу. Японски сорт с голямо промишлено значение. Дървото е слабо растящо, с увиснали клони без бодли. Листата са удължени, едро кожести, тъмно зелени, с дълги дръжки, с или без тесни крилца. Отличава се с висока родовитост. В България при траншейно отглеждане дава от 100 до 400 плода. Плодовете да със сплеснато - крушовидна форма. Кората се отделя лесно то плодовото месо, което е много сочно, приятно кисело - сладко и ароматично.