Чашкодряни
Чашкодряните макар да са местни видове на Азия, се срещат често и у нас. Те се делят главно на два вида. Едните са с опадливи през зимата листа, а другата група са с вечнозелени листа. От първата група най-често се среща у нас брадавичестият чашкодрян (Euonymus verrucosa). Представлява едър храст, но не по-висок от 2-3 метра.

Златните слънца на есента
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Определено може да се каже, че компактни, самостоятелни дюлеви насаждения засега у нас няма. Отглежда се предимно като единични дървета в смесените любителски овощни градини. Основната причина за недооценяването на този овощен вид е, че плодовете му имат плътно, грубо, тръпчиво, с много каменисти образувания плодово месо, поради което много рядко се използват за консумация в прясно състояние. Дюлевите плодове обаче имат много ценни хранителни и лечебни свойства. Настъргани и смесени с мед тези свойства значително се повишават. Дюлевото пюре е много ценна храна за малките деца и особено за страдащите от анемия.

Кога цитрусовите замръзват, но не загиват
Есента напира. След необичайните летни горещини и суша, термометърът заплашително сочи към нулата, а по планините - и под нея. Планинските поляни са вече завити с първите снежни одеала. Първата снежна буря вилня по Витоша. Слънцето не само, че не жари, но вече и не е ласкаво. Всичко това вкупом  дава знак, че трябва да се погрижим за топлолюбивите растения.