И зимните дни не са съвсем безгрижни

Януарските дни са къси, небето е облачно, живата растителност е в дълбок зимен покой, та човек ще си рече, че няма никаква работа в градината. Така е, но не съвсем. Е, не може да се сравнява с пролетните и летните грижи, но за студеното време и късите дни не е и малко. Сега му е времето да се помисли какво ще се засади, какво ще се отгледа и как ще се отгледа. Но нещата не се свеждат само до мислене, а и до конкретни дела.

В цветната градина на двора няма кой знае какво да се върши. Все пак заслужава си да се обръща внимание на дървета и храсти за повреди от ветрове и снеговалежи и натрупалият се сняг да се отърсва от клоните. При нужда трябва да се поправи и купчинката пръст около розите, за да не страдат от евентулано по-големи студове. Най- важни обаче си остават грижите за стайните цветя - на светлолюбивите да се осигури повече светлина, влаголюбивите често да се поливат и опръскват с пулверизатор. На всички растения в топлата стая трябва редовно да се почиства прахът от листата, защото и без това осветлението им е оскъдно. Не бива да се забравят и почиващите на хладно растения. Редовно трябва да се проверяват, да се полеят пестеливо само при нужда, а температурата да не става по-висока или по-ниска от благоприятната за зимуването им.

В зеленчуковата градина няма друга работа, освен подготовката за отглеждане на разсади. Впрочем, любителите, подобно на професионалистите, още в началото на януари трябва да засяват семената на пипера и доматите, ако ще отглеждат тези зеленчуци в пластмасови оранжерии. Не след дълго ще настъпи времето и за сеитба на средно ранните зеленчуци, та затова трябва да се потегнат съоръженията за отглеждане на разсада и да се набавят семена. В края на месеца може да се засява и разсадът за ранно зеле и ран карфиол, ако ще се пикират младите растения, което е за препоръчване.

В плодовата градина има повече възможност за работа на открито. Снежната покривка или замръзналата почва дават възможност за изрязване на изсъхнали клони, за изкореняване на загинали и загиващи дървета. Остъргва се и старата напукана кора, ако тази работа не е свършена досега. В лишените от листа корони ясно личат мумифицираните плодове и гъсеничните гнезда. Това е добра възможност за ефективното им отстраняване. Януари е и подходящо време за събиране на калеми. А неблагоприятните за работа дни може да се използват за потягане на инструментите и инвентара. Проверява се и състоянието на съхраняваните плодове.

ДЕКОРАТИВНА ГРАДИНА

Сега е време да помислите за градина в селски стил

Независимо че някои си служат с чуждото наименовани кънтри стил, тя е типична за българския бит от минали времена до наши дни. Характерни за нея са не само красивите цветя, но и различни други растения, като културни зеленчуци или полски треви, някои от които може да използвате във вашата аптечка. В една такава дворна градина (снимка) има място за здравец, невен, пламък (пожарче), петльов гребен, напръстник, жълт кантарион, жълт и бял равнец, ружа, тагетес, самакитка, лобода, разни зеленчуци и още много други хем красиви, хем полезни растения. За да ви радва тази градина през лятото, трябва в края на зимата и в ранна пролет да засеете семената на някои видове за получаване на разсад. Поемайки сами отглеждането на разсада, ще намалите разходите по създаването на градината. Много от семената ще намерите в магазините. От едно пакетче ще се получат достатъчно поници за цели лехи в една градина в селски стил. Сега е времето да се снабдите с желаните семена от различните видове и сортове. Някои от тях, като семената на агастахето, трябва още през януари да засеете в сандъче на перваза на прозореца. Други пък започват да се засяват през февруари, а някои през март.

През зимата в градината има и опасни плодове

По външен вид не може да се определи дали плодовете и семената са отровни и дали стават за ядене. Някои от тях дори са твърде красиви, но в същото време са опасни за хората. Някои може и да не са особено вредни, но пък са доста неприятни. Например, ако възрастен човек опита в гората плодовете на лоницерата, тогава може да не се почувства много зле, но втори път едва ли ще посегне към тях. Дискомфорт предизвикват и плодовете на лигуструма, който често се засажда в двора за изграждането на жива ограда. Той няма да успее да върже плодове, ако два-три пъти в годината се подрязват клонките му. Обикновената калина, която също можете да отглеждате в двора си, има плодове, които, като узреят, са с горчив и кисел вкус. Но те изобщо не са опасни. Някои народи правят от тях желе, което се смята за много полезно за човека, а плодовете на калината са една от най-предпочитаните храни от птиците.

Съблазнителното червено плодово месо, което обвива семената на тиса, има сладък вкус и може да се яде. Но имайте предвид, че семена не трябва да се консумират, защото са отровни. Не позволявайте на децата да ходят до това растение, още по-малко пък да късат плодовете му.

 Помогнете на хвойновите да останат красиви

(снимка) Проверете състоянието на храстите и дърветата - дали тяхната кора не е повредена от мишки и зайци. Ако има възможност да такива наранявания, притъпчете снега около основата им, а долната част на ствола омотайте с някакъв материал: найлон, елови клонки или дори стари чували, ако, разбира се, не сте направили това през есента. Обърнете особено внимание на хвойновите дървета. При туята и кипариса и другите хвойнови с компактни корони заради снега понякога се чупят клони, храстите губят компактността си, а следователно и декоративността си. За да не се случи това, внимателно стегнете въженцата, с които сте събрали короната им, а още по-добре е, ако метнете отгоре им някакво покривало. Такова укритие може да спаси хвойновите и от друга беда - слънчевите изгаряния. Работата е в това, че през втората половина на зимата слънцето започва все по-силно да припича, нагрява и изсушава тъмните иглички на тези растения, които контрастират на фона на белия сняг. В резултат на това, ако в този момент не им помогнете, като ги скриете от пагубните лъчи на слънцето, през пролетта ще видите как туята и кипарисът ви ще започнат да губят от зеленината си, а клонките им ще изсъхват.

Цъфтящи рано храсти, които не се нуждаят от защита против студ

Японската дюля е рано цъфтящ храст. Такива са някои форми на калината, както и голоцветният жасмин. Тези растения не се нуждаят от зимна защита, защото техните цветни пъпки по естествен начин са защитени от студовете. Под снега или покритието на леда цветните пъпки не се отварят до момента, в който не настъпят топли дни. А ако пъпките в подранила пролет са се отворили, появили са се цветовете и в този момент настъпи рязко застудяване, тогава те могат да "увехнат". В този случай не трябва да поливате храста, защото от стопилите се снегове почвата е достатъчно напоена с влага. През зимните месеци не трябва и да стръсквате падналия върху тези храсти сняг, той сам ще падне от обезлистените клонки.

 Една полезна визитация в зимното хранилище

Много важно е през януари е да проверите състоянието на съхранявания посадъчен материал за декоративната ви градина. Разгледайте клубените на гергините, бегониите, клубенолуковиците на гладиолите, монтбрецията, коренищата на каната. Температурата в мястото им на съхранение е желателно да се поддържа около 6-8 градуса, а влажността на въздуха трябва да е 75-80%. Дори и веднъж в месеца внимателно огледайте посадъчния материал. Ако клубените, коренищата имат нормална за дадения вид окраска, без видими признаци на болести, значи материалът е съхранен добре. Видите ли, че е завехнал, поставете го в леко влажен пясък или в дървесни стърготини. При появата на плесени или на признаци на други болести подсушете и напудрете с фунгицид. Ако на клубенолуковиците на гладиолите са се появили сухи гнилостни петна, трябва да премахнете поразения участък, да намажете раната с фунгицид и да подсушите. При преждевременно развитие на пъпките на клубенолуковиците трябва да ги преместите в по-хладно помещение.

Пурпурната ехинацея през зимата е хем красива, хем полезна

(снимка) Големите ярки цветове на пурпурната ехинацея привличат вниманието на посетителите в градината от юли до октомври. Но и през зимата те ще изглеждат декоративно, ако не изрежете кафявите им главички до пролетта. Това непретенциозно към условията на отглеждане растение с височина, която се колебае между 70 и 100 см, все пак предпочита слънчеви места с богата на хранителни вещества почва, но не с прекалено тежък състав. На пазара могат да се намерят различни сортове. Засилен е интересът към сортовете с бели цветове, като например към, Green Edge. Неговите бели венчелистчета завършват с леко обагрена в зелено периферия.

"Талантите" на ехинацеята не се изчерпват само с красотата й. Тя има и лечебни свойства. Сокът от нея влиза в състава на много препарати, които са предназначени за укрепване на имунната система. Според последните американски изследвания при първите признаци на простуда или когато инфекцията е в разгара си, сокът от ехинацея може да съкрати продължителността на болестта от седем на два-четири дни. Бъдете обаче внимателни: препаратите от ехинацея могат да предизвикат алергии.

Декоративното зеле става все по-популярно

Какви ли не видове зеле има - главесто, цветно, къдраво, брюкселско, китайско, броколи и пр., и пр. Най-непознато за нас е декоративното, което в българските градини все още е рядкост. Но от няколко години цветарските магазини го предлагат и интересът към него все повече нараства.

(снимка) Най-големите почитатели на декоративното зеле са японците, които са го отглеждали още през средните векове и са създали много сортове, различни както по форма, така и по цвят. А вече има и сортове с дълги стъбла, които успешно се използват за рязан цвят и направа на букети. Растенията са двегодишни. Декоративният им ефект обаче се проявява само през първата година. На втората израстват високи цветоносни стъбла с дребни жълти цветове. Декоративното зеле не образува глава, а само многобройни листа, дълбоко и силно накъдрени, с различно оцветяване, понякога във вид на концентрични кръгове. Най-често външният кръг е от зелени листа, после следват бледорозови и колкото се отива по-навътре, цветът им потъмнява. Накои сортове дори твърде трудно покриват представата ни за зеле - листата са много, рехави са и са различно обагрени.

Късната есен и зимата са благоприятни за декоративното зеле. Когато температурата падне до минус 10 градуса, оцветяването на листата става все по-тъмно. Можете да си го засадите на освободените от едногодишните цветя празни лехи и да се радвате на красивите листа, които се подават под снега. Така вашата цветна градина няма да навява тъга и ще ви поднесе приятни усещания. Още повече че листата му сменят цвета си.

Декоративно зеле можете да отгледате и на балкони и тераси в саксии или сандъчета. То може да се аранжира и с други цветя. Балконското отглеждане обаче изисква спазването на някои условия: саксиите или другите съдове да са достатъчно широки и големи, почвата да е богата на хранителни вещества, да съдържа и известно количество пясък. За такова отглеждане семената се засяват в началото на юни, а разсаждането става в средата на юли. Е, ако ви омръзне да го гледате, спокойно можете да го нарежете за салата, която по вкус и качество съвсем не се различава от салатите, приготвяни от главестото зеле.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Тези, които искат да засадят в собствената си градина лобелия, антириум или кученца, вече трябва да пристъпят към отглеждането на разсад. От покълването на семената до първите цветове ще минат около пет месеца.

Не всички иглолистни са напълно естествено защитени от полепващия по клоните им мокър сняг. От елхите и борчетата той ще падне сам, тъй като клончетата им се навеждат под тежестта му надолу. При растенията с конусовидна корона, като тиса или кипариса, клонките са изправени нагоре и за да не се извиват, а понякога и скършват, трябва да бъдат вързани с въженце.

Дългите зимни вечери са подходящо време за съставянето на планове за градината. Със снабдяването на семена от избраните сортове цветя не бива да се бавите, защото в последния момент може да не успеете да ги намерите във всеки магазин.

СТАИ&БАЛКОНИ

Подовото отопление е полезно за растенията, но може и да им навреди

(снимка) В жилищата си хората често монтират подово отопление. По принцип топлината, която идва отдолу, е полезна и за растенията. Но неправилните грижи при тези условия могат да ги повредят. За да не ги лекувате през пролетта, трябва да имате предвид промяната.

Топлината, която идва от пода, предизвиква у растенията по-голяма потребност от вода, отколкото топлината, която се излъчва от радиатори и калорифери. От нагряването на саксиите много от съдържащата се в почвата влага се изпарява. По тази причина в слънчевите зимни дни, когато зад стъклената преграда на прозорците температурата в стаята се повишава и често надхвърля 30 градуса, трябва да поливате растенията по-често. При изпаряването влажността на въздуха се увеличава, което е полезно за листата, дори и да доведе до запотяване на стъклата.

За да намалите изпарението, можете да поставите растенията на някаква подвижна или стационарна поставка, например керамична или дървена, които ще позволят да увеличите разстоянието между съда и пода. Така ще намалите интензивността на топлообмена и като следствие - изпарението. Използвайте саксии само с подложки, за да не се образува неестетичен "каймак" от съдържащите се в почвата соли.

Да се погрижим за камелиите

При добри грижи камелиите ви ще растат всяка година. Кои са най-важните фактори:

- Опръсквайте листата им с вода: камелията много обича високата влажност на въздуха. В горещите помещения трябва много по-често да опръсквате листата, но внимавайте водата да не попада върху разцъфналите пъпки, тъй като те ще се покрият с петна. (снимка)

- Поливайте по малко: за камелията е достатъчно почвата да бъде леко влажна. Продължителното застояване на вода е вредно за нея. Това може да доведе до загниване на корените.

- Пресаждайте веднъж в годината след цъфтежа: това ще стимулира образуването на млади коренчета.

- Осигурете им прохладно презимуване: камелията не е типично стайно растение. Тя се нуждае от презимуване на прохладно място, за да може да цъфти и да не боледува.

- Внимавайте с резитбата: камелията се разклонява и образува храстче, без да бъде подрязвана. Премахвайте само увехналите цветове.

- Има нужда от по-специална почва: за камелията е най-подходяща леката почвена смес, съдържаща пясък, каквато се използва и за рододендроните.

- Дренажният слой в саксията е задължителен: камъчетата, сложени на дъното на саксията, предотвратяват застояването на водата и предпазват корените от загниване.

Цветен поздрав от Австралия

(снимка) На остъкления и незамръзващ балкон или в оранжерията можете през цялата година да отглеждате растения от различни части на света. Австралийските видове с необичайни, причудливи форми на цветовете, които трудно се намират в Европа, ще ви се отблагодарят с многократен цъфтеж през зимата. За поддържане на красотата на австралийските растения, като гревилеята (Grevillea) и банксията (Banksia), са ви нужни две условия. Първото е много светлина именно през зимата. Затова растенията трябва да бъдат поставени там, където няма да бъдат засенчвани от други. Второто условие е не много богатата на хранителни вещества почва. Именно на такива терени те растат в родината си. Само веднъж на месец растенията се нуждаят от подхранване с торове с ниско съдържание на фосфор. Здравите листа, покрити с дебели или тънки иглички, са приспособени към жегата в естествените си обитания. Но не се лъжете по външния им вид. Гревилеята и банксията при отглеждане в саксия обичат постоянното овлажняване и не понасят засушаването. Не отивайте и на другата крайност, те не могат да издържат застояла вода в почвения субстрат.

Проблеми с маслината?

Ако маслината в саксията неочаквано за вас "хвърли" листата си, това може да е следствие от недостатъчно поливане. Растението не реагира на засушаването веднага, а след известно време. Затова не може да се определи точният момент, когато влагата е била недостатъчна.

(снимка) Маслината в саксия ще преживее зимата много добре, ако е разположена правилно: там, където е максимално светло и прохладно. За зимуващите растения температурата около нулата е подходяща, а температура над 15 градуса е прекалено висока. Тогава те могат да бъдат нападнати от вредни насекоми. При недостатъчно светлина маслината също може да реагира с окапване на листата. През лятото растенията задължително трябва да бъдат поставени на слънчево място, иначе няма да цъфнат и да завържат плод. За да се опрашат успешно цветовете и впоследствие да се образуват плодове, е добре да разположите едно до друго две растения.

Новост от Африка

Велтхаймията (Veltheimia) е гостенка от Южна Африка. Тя е луковично растение, което още през октомври трябва да е заело мястото си в саксията. През януари до март на дълги здрави цветоноси (до 40 см) се появяват класовидни съцветия с бежово-оранжев цвят с жълти пръски по тях. Цветът може да остане свеж повече от два месеца. Велтхаймията обича почва, която е подходяща и за здравеца - с пясък и торф. По време на растежа трябва да подхранвате поне веднъж в месеца, а след това да прекратите. Не поливайте прекалено много. Оставете почвата между двете поливания да засъхне на дълбочина 3-4 см. Растението трябва да е близо до светлината. То изисква поне 3 часа слънчеви лъчи всеки ден.

Велтхаймията се нуждае от слънце и прохлада. Тя ще хареса прохладната ви закрита тераса. През периода на растеж трябва да й осигурите поне 15-18 градуса.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Ако имате в зимната градина автоматична система за поливане, трябва вече да сте я пренастроили за работа през зимата. Някои не искат да се затрудняват и намират оправдание в това, че в зимната градина е топло. Но потребността от влага на растенията сега е много по-малка. Намалете съответно и подаването на вода.

 Ако температурата през нощта на остъклената ви тераса се понижава чувствително, а листата на растенията остават влажни от вечерта, те могат да пострадат. Затова не трябва да ги пулверизирате вечер, а само сутрин, когато ще има достатъчно време водата от листата да се изпари.

 През зимата цветните растения, които са в саксии в дома ви, трябва да преглеждате редовно за поява на болести и неприятели, както и да премахвате увехналите листа.

ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА

Няколко добри български сорта ранни домати

Освен от срока на засяване и от условията, които природата предлага или които вие ще засадите, успехът ви да отгледате ранни домати в своята градина зависи и от сорта.

Сортовото разнообразие при доматите от гледище на сроковете на зреене и употреба на плодовете (за пряка консумация или за преработка) е голямо. Ето някои, които може би ще ви свършат работа, ако имате намерение да отгледате ранни домати.

Рила. Високостъблен сорт за ранно пролетно полско производство, но може да се отглежда също в полиетиленови и стъклени оранжерии, както и на открито за късно есенно производство. Плодовете са едри (150-180 г), кръгли. Зазряващите плодове имат светлозелен цвят, без да образуват тъмнозелен пръстен около дръжчената ямичка. Зрелите плодове са интензивно червени, месести, слабо воднисти и умерено кисели. При добри грижи средният добив от Рила е 14-15 кг от кв. метър.

Гео 12. Предназначен е за ранно производство на открито, но може да се отглежда и за средно ранно, за късно есенно, както и в полиетиленови оранжерии за много ранно. Сортът е високостъблен, плодовете му са средно едри (120 г), гладки, непукливи, издръжливи на транспорт, имат добър вкус. Средният добив от кв. метър надхвърля 9 килограма.

Дорина. Растенията на този сорт са полувисоко растящи. Сортът е предназначен за ранно и средно ранно производство на продукция за прясна консумация от открити площи. Плодовете са средно едри (100-120 г). зазряващите плодове имат слабо изразен зелен пръстен около дръжчената ямичка. Узрели, те са червени, твърди, плътни, с приятен вкус. Средният добив от квадратен метър е 10-15 килограма.

Одисей. Предназначен е за ранно и средно ранно производство на продукция за консумация в свежо състояние. Растенията са високо растящи. Плодовете са средно едри (72-28 г). Неузрелите са светлозелени със зелен пръстен, узрелите са червени, плътни, много твърди, непукливи, вкусни. Средният добив достига и надхвърля 15 кг от квадратен метър.

Опорните точки на успеха в отглеждането на разсада

(снимка) В целия комплекс по отглеждането на зеленчуците производството на разсада е онзи момент, който е като отправна точка към постигането на желания резултат. В него проличава майсторството на градинаря, любител или професионалист. Не всеки се захваща, но всеки може, стига да се съобразява с някои принципи и правила:

- сполучлив избор на култивационното съоръжение съобразно периода на отглеждане на разсада - отопляема или неотопляема оранжерия, топъл парник, полутопъл парник, полиетиленов тунел, саксии и сандъчета в подходящи светли помещения, открита леха;

- правилно приготвен хрнителен субстрат от органичен тор, чимова почва, торф, пясък и други съставки, когато това е необходимо;

- сеитба само на висококачествени и обеззаразени семена;

- оптимална гъстота на сеитба, най-добре в гнездата на пластмасови терини или на редове при разстояние между редовете 3 см за дребните семена и 4-5 за едрите;

- поддържане на оптималния температурен режим за различните зеленчукови видове с ясното разбиране, че по-високите и по-ниските температури са еднакво вредни;

- осигуряване на правилен поливен режим със задължително хладка вода;

поддъжане на добър светлинен режим, като не се допуска замърсяване на покривните материали (полиетилен, стъкло и др.);

- поддържане на добър въздушен режим чрез умело проветряване.

Колко и какви семена ще ви трябват

Това е началото, въпросът, от чийто отговор се тръгва към желания успех от отглеждането на зеленчуците в градината. Когато сте решили какво ще засявате и сте избрали и сорта, остава да решите колко семе да купите. Семената не са евтини. Затова, когато гледате цената на пликчето в магазина, обърнете внимание и на изписаното количество семена в него и пресметнете дали ще ви стигне за предвидената площ.

За 10 кв. метра са ви необходими семена от

Ако с цел да не купувате и тази година сте си отбирали семена през лятото от харасели ви сортове, трябва да имате предвид поне две неща.

Първото е, че семената от онези сортове, на които в етикета на опаковката е им е било отбелязано, че са първо поколение на сложна кръстоска (хибридни, хетерозисни), това става с латинската буква F и цифрата 1(F1) няма да възпроизведат същите качества. Не си заслужава да ги използвате.

Второто е, че ако не са хибридни, щом са отбрани от градината, не са и обеззаразени. Това означава, че ще е много полезно да ги обеззаразите.

Отбраните от вас семена може да са с понижена кълняемост, най-често защото не са били узрели или не са правилно сушени и съхранявани. Затова е много полезно на тях и на съхраняваните от минали години да проверите кълняемостта.

 Предизвикателствата на карфиола

(снимка) Отглеждането на ран карфиол е едно малко предизвикателство за любителя градинар. Късното му отглеждане е по-резултатно. Така е, защото през пролетта времето се затопля, а през есента е тъкмо обратното и за карфиола това е по-благоприятното. Но ако се съобразите с условията и навреме засеете разсада, вероятността да успеете е голяма.

Разсадът се засява през втората половина на януари най-късно до към средата на февруари, според условията на района. Може да го отгледате в подходящо помещение, но трябва да е светло и има условия да поддържате оптималната темепратура. До поникването термометърът трябва да сочи 15-20 градуса, а след това в продължение на около седмица - около 8-10. След този период се повишава до 15-16 градуса. Това е през деня в слънчеви дни. През нощта и в мрачно време се поддържа с 3-5 градуса по-ниска температура. Смущенията в топлинния, водния и светлинния режим се отразяват неблагоприятно върху развитието на растенията.

Засетият през януари разсад става готов за пикиране през втората половина на февруари. Растенията трябва да са оформили първия си същински лист. За пикиране е най-добре да използвате саксийки с диаметър 8-12 см. Растенията се засаждат на открито към края на март-началото на април, според метеорологичните условия.

 Патладжан в слънчевата оранжерия

Ако имате такава оранжерия, може да опитате. За този начин на отглеждане благоприятният срок за засяването на разсада е началото на втората десетдневка на януари за най-южните райони на страната до края на месеца и за по-топлите места в Северна България. Семената никнат за 10-12 дни. В началото растенията се развиват бавно и вторият лист се появява след 25-30 дни. Това е моментът, в който трябва да се пикират в саксийки с диаметър 10-12 см. За развитието на разсада от голямо значение е поддържането на подходящ топлинен режим. До поникването температурата трябва да е по-висока - 122-24 градуса, след поникването се понижава до 17-18 в продължение на 7-12 дни, а след това до пикирането в слънчеви дни, в облачни дни и през нощта съответно 23-25, 18-22 и 16-18 градуса. След пикирането последователността е същата, само че с градус-два повече. Съществена част от грижите за разсада до засаждането му в оранжерията е редовното проветряване, поливането, разрохкването на почвата и евентуално подхранване при нужда.

Подходящото време за засаждане в оранжерията настъпва през втората половина на март. Растенията се покриват допълнително с полиетилен под формата на тунел. Грижите се свеждат до поддържане на оптималната температура, проветряване, поливане, разрохкване на почвата. Температурата не бива да се покачва над 25-30 градуса, но не е желателно да спада и под 18.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Когато купувате семена и се интересувате от сорта, не обръщайте внимание само на качествата, които задоволяват вашия вкус. Вижте дали ще е подходящ за условията, които имате за отглеждането му.

Ако имате семена от миналата година и възнамерявате да ги използвате, добре ще е да проверите дали могат да покълват. Не може да се разчита само на естествената им способност да запазват дълго време кълняемостта си. Тя зависи и от условията на съхранение

Клубените за ранни картофи може да засадите и без да ги подлагате на рътене. Ще поникнат. Работата е там, че ще поникнат много по-бавно. Затова към края на месеца ги сложете в светло и относително топло помещение, за да образуват къси, зелени и здрави кълнове.

ПЛОДОВА ГРАДИНА

Два чудесни сорта за дворна асма

Велика.Това един от най-новите български сортове. Признат е през 2001 г. и вече е обърнал вниманието на лозарите от много страни. Гроздето му узрява рано - през втората половина на август, но най-впечатляващи са генетичните му заложби за висок добив, големината на гроздовете и едрината на зърната. Средното тегло но гроздовете е 560 г. Зърната са едри, със средно тегло 13 г, месести, хрупкави, с хармоничен вкус, предпочитани от консуматора и заради крехката средно дебела кожица. Тя е тъмночервена до тъмновиолетова с восъчен налеп.

(снимка) Лозите от този сорт са силно растящи и много родовити. Подходящи са за асмовидно отглеждане. За най-предпочитана формировка се приема повдигнат Гюйо и ежегодна резитба на две плодни пръчки с по 12-14 очи и 4-5 чепа с по две очи. Средният добив от лоза надхвърля 9 кг, а средният добив от декар е над 3 тона.

По устойчивост на болести и на ниски зимни температури не се отличава от повечето отглеждани сортове у нас. Може да се отглежда на надморска височина колкото и сорта Болгар - до около 400 метра.

Ряхово.Това също е един от най-новите български ранни десертни сортове. Гроздето му узрява около средата на август. Гроздовете са средно големи със средно тегло 447 грама. Зърната са много едри, със средно тегло 7,4 г, продълговати, с жълто-зелена до кехлибарена, средно дебела ципа, покрита умерено с восъчен налеп. Месестата част е хрупкава, с едва доловим мискетов аромат, а сокът е безцветен.

Подходящата резитба е смесената - плодни пръчки с 10-12 очи и чепове с две очи. В случай на приземно отглеждане при резитбата се оставят 1-2 плодни пръчки с по 14-16 очи и 3-4 чeпа с по две очи.

Средният добив от лоза е 5,55 кг.

Сортът е средно чувствителен на мана, оидиум и сиво гниене.

Малко предвидливост при рязане на клоните

За рязането на по-дебелите клони на овощните дръвчета е ставало дума и друг път, но зимата е подходящ момент да се поприпомнят някои неща, защото това време се налага някои от тях да бъдат премахнати.

Ако срязвате някой дебел клон, не се и съмнявайте, че още преди да сте го отрязали, той ще увисне, ще повлече стоящата под него кора и част от дървесината, те ще се отцепят и ще се отвори дълга рана, която никога няма да зарасне. Може да се справите донякъде с това, като започнете да режете отдолу, а после прехвърлите триона обратно - отгоре. Образувалата се рана е неравна, трудно се заглажда, а заглаждането просто е необходимо. Затова най-разумно е да срежете клона на два пъти. Първия път на известно разстояние от мястото, от което се разклонява, а после в основата му. И ако искате тази рана да зараства, отрезът трябва да се прави точно по ръба на венеца, образуван в мястото на съединяването му със ствола или носещия клон, при надебеляването му. Раната загладете с остро ножче и я покрийте с овощарска замазка или блажна боя.

 Не всяка пръчка става за калем

Не след дълго ще настъпи времето за присаждане на овощните дръвчета. Дотогава трябва да си осигурите и калеми от харесалите ви сортове. Не се втурвайте слепешката. Преди всичко уверете се дали наистина дръвчето е от сорта, който искате да притежавате. Ако не си давате сметка за автентичността на сорта, но плодовете му са ви харесали, трябва да се поинтересувате за родовитостта на дръвчето и за здравословното му състояние. Допуснатите слабости при избора проличават късно, когато узреят първите плодове, и тогава преоблагородяването ще е загуба на време.

От избора на овощното клонче за калем зависи много и успехът при присаждането. За калеми за зимно-пролетно присаждане могат да послужат само едногодишни клончета, които са напълно узрели. Вземат се през периода на естествения покой, който е с различна продължителност при отделните овощни видове, както и по време на принудителния им покой. Това е времето от края на листопада някъде до към края на февруари.

Клончетата за калеми трябва да са едногодишни, добре развити, с дължина не по-малка от 20-30 см и нормална за присаждане дебелина - някъде около 4-6 милиметра. Изрязват се от най-добре огряваната страна на короната. Едногодишни клончета с растежни пъпки са и лакомците, но те не се използват за калеми.

Събраните калеми свързвайте на снопчета по сортове и в такъв вид ги поставяйте за съхранение в леко влажен пясък на студено място. Не разчитайте на паметта си, а към всяко снопче привържете етикет с името на сорта.

Някои от нужните ви умения

(снимка) Резитбата наближава и както при всяка резитба на дръвчетата ще се нанесат много отрезни рани. Колкото по-правилно се извършва резитбата, толкова по-лесно и правилно те ще зараснат.

Обект на резитбата са най-вече едногодишните клончета, които се съкращават. Прерязването се извършва над пъпка. Отрезът трябва да има наклон, обратен на пъпката. При повечето овощни видове горният му край се прави така, че да е наравно или на 1-2 мм над пъпката, а долният - наравно или на 1-2 мм над основата на пъпката. По-високият или по-скосеният отрез са неправилни. При прасковата, която има мека дървесина и лесно се смачква при резитбата, отрезите се правят малко по-високо от пъпката. При този овощен вид се реже много и над клончета. И в този случай отрезът се прави по-високо от клончето, като се оставя чеп. Чепът засъхва и на следващата година се премахва.

За да зараснат отворените рани бързо и лесно, отрезите трябва да са гладки. Затова при резитба дръжте ножицата с режещата (плоската, широката) част към частта на клончето, което остава, а тъпата част - към частта, която премахвате. Ако я държите обратно, повече дървесина се смачква, тя загнива, а с нея може да загние и пъпката.

 Най-подходящото време за резитба на дръвчетата

Овощните дръвчета се режат и зиме, и лете, но основната резитба е зимната. Тя се прави от края на листопада до началото на сокодвижението. По-ранната не е желателна, защото от листата се оттичат хранителни вещества, които се натрупват като запас за пролетта в корените, ствола и дебелите клони. Късната пролетна резитба също е вредна, защото с изрязаните клонки и клончета се изхвърлят много от тези хранителни вещества, насочили се към върховете с пролетното затопляне. Не е желателна и януарската резитба, защото в студеното време няма растежни процеси, раните не зарастват и по-голяма част от тъканите загиват при мястото на отреза. Затова най-подходящият момент е преди да започне сокодвижението или в самото му начало, някъде през февруари. Но тогава резитбата трябва бързо да се извърши, за да не напреднат дръвчетата в развитието си. Така че ако имате много дръвчета и няма кой да ви помогне, може да се залавяте с ножицата по-отрано, и през януари.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Един преглед на младите овощни дръвчета през януари не е излишен - трябва да се провери за евентуални повреди от снеговалежи и силни ветрове, да се види състоянието на обвивките на стволовете им срещу повреди от диви зайци.

Проверявайте по-често състоянието на плодовете в домашното плодохранилище. С напредване на времето нарастват и възможностите за повреди, а не се ли отстранят навреме, те се разпространяват бързо и по здравите плодове.

Няма ли снежна покривка, вижте състоянието на ягодите, да не би да има изтеглени корени на повърхността. Ако има, посипете ги с пръст и леко притъпкайте.

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

Здравите семена никнат безпроблемнo

За да са здрави, трябва да се обеззаразят. Не всичките. Фирмите производителки на семена ги обеззаразяват и затова купените от магазините не се нуждаят от вашата намеса. По-иначе стоят нещата със семената, които вие сте си отбирали от някои харесали ви любителски сортове. По тях може да са полепнали спорите на гъбичките, които причиняват загниване по време на покълването и сеченето на разсада. Има растителнозащитни препарати, но те или са от категория, която не е разрешена за употреба от любители, или са неудобни за обеззаразяване на малки количества семена. Затова пък има доста надеждни и съвсем лесни начини за обеззаразяване при домашни условия: Ето някои от тях:

Разтворете половин пакетче (в аптеките се предлагат по 10 г) калиев перманганат в 1 л вода и потопете семената, поставени в торбичка, за няколко минути в разтвора.

Разтворете 50 г меден сулфат (син камък) в 1 л вода и потопете по същия начин семената в получения разтвор.

Изсипете семената в подходящ съд и ги залейте с перхидрол (кислородна вода) за около 20 минути.

Обработените по някой от тези начини семена са мокри и се слепват помежду си. За да можете да ги засеете, трябва леко да просъхнат.

 Пазете разсадите си от сечене

Тази болест дължи популярното си име на това, че младите растения полягат и изглеждат като посечени. То си е и така - там, където те се подават над почвата ясно се вижда, че са загнили. Поради високата влажност полегналите растения отначало изглеждат като здрави, но нищо не може да ги върне към живот.

Болестта се причинява от гъбички (Sclerotinia, Phoma, Fusarium), които се развиват по почвената повърхност. Техният мицел безпрепятствено прониква в младите стъбълца, които не са защитени от по-дебела кора. На мястото на проникването в началото се появява бледокафяво воднисто петно, което се разраства и обхваща цялото стъбло. В разсадната леха се образуват петна от посечени растения, петната се разрастват и всичкият разсад може да загине. Развитието на болестта се благоприятства от високата температура и от преовлажняването на почвата.

Борбата с тази болест е превантивна, т. е. трябва да се вземат предварително мерки. По-важното е посевите да не са гъсти. Затова е добре семената да се засяват поотделно във всяко гнездо на пластмасови терини, а в лехите или в сандъчета - на редове. Задължително трябва да се спазва благоприятният за разсада светлинен, топлинен и поливен режим. Проветряването спомага да просъхне бързо повърхностният почвен слой, в който се развиват гъбичките. Ако се допусне появата на сечене, растенията от отделните петна се изскубват заедно с част от здравите наоколо, а мястото се полива с 3% синкамъчен разтвор.

 Къде зимува крушовата листна бълха

Това е повсеместно разпространено насекомо у нас. Понякога се появява като по-многочислен неприятел и нанася чувствителни щети, дори и на ябълката. Още по-лошо е и това, че разпространява микоплазмената болест загиване на крушите.

Среща се в две форми - лятна и зимна. Лятната е светла, а зимната - тъмна. Зимува зимната форма като възрастно насекомо в старата напукана кора, под окапалите листа и по други растителни остатъци. Със затоплянето на времето тя снася яйцата, от които се развиват още 4-5 летни поколения. Възрастните и ларвите вредят, като смучат сок от пъпките и листата.

Като се има предвид къде зимува неприятелят, става ясно, че остъргването на напуканата кора и унищожаването на растителните остатъци е много важен момент от борбата с него. Още през февруари, когато температурата на въздуха се задържа за няколко дни на 8-9 градуса, започва яйцеснасянето и тогава се предприема пръскане. Пръска се при нужда и през лятото, както и наесен (октомври - ноември). Използват се препарати като банкол 50 ВП, вазтак 100 ЕК, децис 2,5 ЕН, карате 2,5 ЕК и др.