Природата намята зелената си плащеница и я обсипва с омайни цветя. Не случайно прадедите ни нарекли този месец Цветен. Така и до днес го наричат други славянски народи.

Всичко цъфти. Цъфтят поля и гори, цъфтят села и дворове. Вълнуващи багри преливат от едни в други, за да се слеят в безбрежна синева. И с ритъма на този тъжествен парад на красотата разцъфва и човешката жажда за съзидание и светлите чувства за слънчеви дни. В майската омая от дългоцветни струи запретваме ръкави за работа по поля и градини, за да черпим с пълни шепи от насладата на събудилата се природа.

В дворната цветна градина цъфтят и прецъфтяват зюмбюли, нарциси, лалета, розите зачеват цветните си пъпки. Време е да бъдат засадени гладиоли, далии и различни едногодишни и двугодишни цветя, да се окоси поизрасналата вече трева от зелените площи, да се подрежат избуяващите клони на живия плет и на декоративните храсти, да се прекопава почвата, за да се почисти от плевели. Не понасят вече стайните условия и много от цветята, прекарали зимата на топло. Част от тях ще красят тераси и балкони, други пък ще се почувстват добре някъде в дворната цветна градина. Настанене ги според желанията им – на кактусите, алоето, мушкатото, столетника осигурете слънчево място. На папратите, бегониите, коледничето и подобните на тях, които произхождат от гористи местности, отредете шарената сянка на дърветата и храстите.

В зеленчуковата градина зеленеят лехите с ранни салати, спанак, репички, ранни картофи, моркови, лук, ранно зеле и кафиол. И ако от лехите със салати, репички и спанак вече се прибира реколта, ранното зеле и засадените през април зеленчуци се нуждаят от първите грижи – окопаване, плевене, подхранване и поливане. Продължава засаждането на топлолюбивите, каквито са доматите, пиперът, патлажданът и в по-хладните и по-високите райони на страната. Засяват се краставици, готварски тиквички, патисони, градински фасул. А цъфнат ли акациите, е време за бамята, най-късно засяването през пролетта зеленчуково растение у нас.

Житните растения заемат мястото си  

Ако в края на април не ви се удало да засеете декоративните житни растения и студоустойчивите едногодишни видове, които се отглеждат без разсад, първата декада на май е най-подходящото време за това. При сухо и топло време до поникването на растенията е най-добре да покриете почвата с нещо, а след като поникнат семената, да махнете укритието. Грижите за появилите се растения се заключават в навременното поливане, разрохкане на почвата и плевене. След 2-3 седмици след появяването на растенията можете да започнете да прореждате. Благодарение на това избраните растения ще се развиват по-добре, ще цъфтят продължително и обилно и ще образуват компактни храстчета. Разстоянието за прореждане зависи от културата. Колкото са по-големи растенията, толкова и разстоянието трябва да се по-голямо. Най-често то е около 10 – 15 см.  

В ясен ден засейте тревата (снимка)

През първата декада на май е най-доброто време за засяване на тревата, в това число и на моравата. Площта за нея, която е подготвена по-отрано, трябва отново да се разрохка и да се махнат плевелите. Една седмица преди засяването на семената е желателно да внесете по 50-60 г минерален тор на 1 кв. м.

Изберете и деня за засяването – ясен и безветрен. Почвата трябва да бъде достатъчно влажна, но не да се лепи по обувките ви. Нормата за посева е 30-50 г на 1 кв. м. Разделете площта на две части и една я засейте нашироко, а другата надълго. След засяването на семената леко пригребете с гребло и притиснете. Ако времето е влажно, то тревата ще покълне между 7-21 ден от засяването й, а при сухо е нужно поливане. Това трябва да се прави много внимателно, за да не се изровят семената.

Създайте цветни петна в алпинеума (снимка)

Едно от най-красивите украшения на пролетната градина и в началото на лятото е алпинеума. Болшинството типично “планински” растения цъфтят в едно и също време. Но не много продължително и към средата на лятото много от тези растения само ще напомнят за пролетните си цветове. За да не се случи това, в края на май на свободните места сред многогодишните растения трябва да засадите разсад на едногодишни, но не прекалявайте. Затова изберете няколко подходящи по цветна гама и хабитус видове и ги посадете на неголеми групи или по 1-2 растения, като създадете цветни петна, които хармонират с многогодишните растения в алпинеума.  

Гладиолите растат на неутрална почва (снимка)

Първата декада на май е времето, в което трябва да посадите в почвата клубените на гладиолата (Gladiolus). Преди да ги засадите, ги огледайте и отделете умрелите или болни части, като след това покриете местата с дървесна пепел или фунгициди.

Гладиолите не са капризни към почвата, но на плодородни и богати на хранителни вещества места растат по-добре. Реакцията на почвата трябва да е слабокисела или неутрална. Дълбочината на засаждане зависи от големината на клубена. Можете да направите бразди и да посадите растенията на разстояние от 25 до 40 см. Клубените по-големи от 3 см се закопават на 12 – 6 см в лека до тежка почва, ако клубените са големи до 2.5 см, то тогава се закопават на дълбочина от 8 до 4 см, а дребните – на 2-4 см. По-нататъшната грижа за гладиолите се състои в своевременно плевене, разхокване на почвата около растенията и при нужда - поливане.   

Почиствайте луковичните лехи

Май може да се нарече и месец на цъфтежа на луковичните растения. Многобройните сортове лалета, нарциси, зюмбюли, обилието от форми и видове дребнолуковични – синчец, мускари, късните сортове минзухари радват очите и душата на градинаря. Но по време на цъфтежа трябва да полагате грижи за тях. Разбира се, цветовете са най-красиви в градината, но понякога се налага да ги срежете.

По време на цъфтежа трябва да премахвате болните растения, особено при лалетата, които са поразени от вируса на пъстроцветието, които могат да се предадат чрез насекомите или пък чрез инструментите, с които работите. По време на цъфтежа не забравяйте да обновите или да поставите нови етикети с указанието на сортовете и цветовете, което да ви помогне при идентифицирането на луковиците.  

Лилиумът се нуждае от азот (снимка)

През пролетта лилиумът има нужда от повече внимание. В началото на вегетацията, когато ръстът на растението е много силен растежа на цветоносните клонки и корените, растението се нуждае особено много от азот, а по време на израстването на съцветията – от азот и калий, а по време на пъпкуването – от калий и фосфор. Затова през май, в началото на вегетацията лилията се подхранва. Почвата около лилиума трябва да се поддържа рохкава и чиста от плевели, добре би било да се мулчира с торф. При сухо време лилиумът се полива рядко, но обилно – на 1 кв. м – лейка вода.

Едногодишните растение се пикират

Основната работа на градинаря през този месец е в градината, но не трябва да се забравя и за разсада на едногодишните растения. Младите растения на топлолюбивите култури, получени от засетите семена през април, трябва да се пикират или в лехи в парници и оранжерии (амаранта, гергини, декоративно зеле и др) или в саксии (циния, колеус, целозия, едногодишни хризантеми и др.)

В топлите дни отваряйте оранжериите с разсада, а парниците проветрявайте. В особено топлите дни трябва да засенчите. Поливането на разсада може да се прави рано сутрин или вечер, за да не изгорят мокрите листа от слънцето.

Хризантемите растат на особен режим (снимка)

За разсада на хризантемите, получен чрез резници, е необходима особена грижа. Поливането и подхранването са валидни и при този разсад. При различните видове и сортове формирането на растението става по различен начин. От многогодишните хризантеми са известни: хибридните (китайски, индийски и техните хибриди) и корейски (дребноцветни).

Корейските хризантеми са най-простите и не се нуждаят от специална формировка. Разсадът се сади към края на май на 40-50 см един от друг. Почвата се уплътнява добре и се полива обилно.

Хибридните хризантеми са дребно- и едроцветни. Дребноцветните се засаждат в края на май на 40-50 см една от друга, а в края на лятото се пресаждат в саксии. При формирането им филизите се прищипват над 4-5 листо. От оставащите пъпки се появяват 2-4 филиза, които също се прищипват на 7-8 лист. В резултат се получава растение с красива корона и много съцветия.

Едроцветните се прищипват на височина 10-15 см, като се маха горната пъпка, тъй като централното клонче по правило формира дребни съцветия. От образувалите се филизи се оставя 1-3, на които се премахват всички странични пъпки и се оставя само връхната. Засаждат се в 11-13 см саксии, а в края на мая се вкопават заедно със съдовете в открита почва.

Постелете на дребните семена марля

През втората-третата декада на май можете да засеете многогодишните растения. Много дребните и покълващите за дълго време семена е най-добре да се посяват през пролетта в саксии, а след това да ги пикирате и да ги посадите на постоянното им място (здравец, меконопсис, пенстемон, иглика, градински чай, тиарела, еделвайс, левизия и др.) Микроскопичните семена, от които много бавно се развиват растения, трябва да се засеят в чашка с подвижно дъно, на което сте поставили марля, за да не се наранят корените.

Културите, които имат по-големи семена и покълват бързо, можете да засеете в лехата или на постоянното им място (камбанки, кореопсис, ехинацея, лихнис, физалис, рудбекия, енотера, карамфили и др). Не е желателно да засявате много рано многогодишниците, тъй като през първата година те образуват само розетки от листа или храстчета, но не цъфтят. При ранно засяване растенията започват да цъфтят през есента, но не успяват да се подготвят за зимата и често загиват.  

Малки съвети

Изкопайте за пресаждане или размножаване прецъфтелите дребни луковици на кокичето, мускарито и други пролетни цветя след като листата им пожълтеят и увяхнат. Направете това с вила и веднага разделете луковиците и ги засадете на новото място. В този случай растенията ще цъфнат още на следващата година.

Засадете в открита почва дървовидния божур, като изберете за него защитено от вятъра място с богата и равномерно увлажнена почва. При засаждането трябва да загърлите 10-15 см около корена. При студено време внимавайте и покрийте младите растения.

Продължава засаждането на дървета и храсти, ако пъпките им все още не са се показали, което често се случва при студена пролет. Големите растения се засаждат заедно с колче, което да ги държи и ямата се запълва с почва.

Оптималните условия на обитание са необходими на всяко едно растение. Затова е важна подготовката на почвата за неговото засаждане. Внасянето в почвата на компост не само увеличава хранителните вещества, но и подобрява структурата й. Особено ако почвата е песъчлива. Младите растения се нуждаят от много влага, затова почвата трябва да се държи постоянно влажна

Ние често се радваме на топлото слънчево време, но през месеца са възможни захлаждания и дори измръзвания. За да се подготвите е необходимо да имате под ръка някакъв материал, с който да покриете растенията, за да ги спасите от гибел. Но ако вече бедата се е случила и растенията ви са измръзнали, не бързайте да ги изхвърляте. По-добре ги полейте хубаво с вода около корените и ги напръскайте с подходящ прерапат, в някои случаи това помага.

 

СТАИ И БАЛКОНИ

Петуниите са най-любимите балконски култури

Любителите градинари през миналата година са имали особен интерес към балконските растения с ярки цветове – мъхести форми, ярки и монохромни, или обратно, с пъстра окраска (например на ивици, контрастен цвят в центъра или с преливащи се венчелистчета). По тази причина в Западна Европа е направена класация на най-търсените балконски култури и сортове: петуния (Petunia) Double Surprise Soft Pink, минипетунията Million Bells Red, петунията Meteor Bicolor, минипетунията Mini Famous Tricolor Blue, диморфотеката (Dimorphotheca) Sunsation White, лантана (Lantana) Yellow Mini, ангелония (Angelonia) Angelface Blue, бегония (Begonia) Champagner, ангелония Angel Mist Purple Stripe и върбинката (Verbena) Lanai Lavender Star.

Цветна поляна на терасата

Като миниостров ще изглежда тази цветна композиция, ако решите да я поставите в някое ъгълче на своята открита тераса. Подобна технология дава резултат, защото е великолепен начин да оживите атмосферата на терасата си, която е в монотонно покритие от плочки. Тук могат великолепно да се комбинират един с друг три основни цвята – розово, бяло и синьо. В цветно изражение растенията с подобни краски на цветовете си са: гипсофилата или мишорка (Gypsophila), карамфилите (Dianthus), пача трева (Polygonum), рози (Rosa) и великденчето (Veronica).  

Опияняващ аромат

Сега можете да купите момината сълза (Convallaria Majalis) и в саксия. Ако я поставите в прохладно помещение, вие ще можете още дълго време да се наслаждавате на любимия аромат. Затова ви съветваме да пресадите момината сълза в открита почва, някъде на сенчесто място, например под дърво или храст, и най-добре в карбонатна почва. Внимание: листата, цветовете и появяващите се след това плодове-топчета, които имат първмо зелен цвят, а след тока стават червени, са отровни.

От стаята на терасата

През зимата стаята е била украсявана от вечнозелената азалия (Azalea). А когато пролетта е дошла, в разкошни одежди са се облекли листопадните азалии или рододендроните. Интересното е, че в декоративното градинарство саксиените рододендрони се наричат азалии, въпреки че ботаниците използват това название за обозначаването само на една секция от този род. Начало на европейската саксиена култура, която се разпространява под името индийска азалия, е дал индийският рододендрон, родом от планините на Япония. За балкони и тераси идеално подхождат миниатюрните или компактните форми. Те се садят в кисел хранителен субстрат (рН 4-4.5). На пазара има готови субстрати за рододендрони. Днес има сортове, които растат добре и в обикновен субстрат за градински растения. Ако не садите в саксията с рододендрона други почвопокривни растения, то повърхността на субстрата трябва да се мулчира. 

Слънчево и ярко

Дори и в малки съдове – декоративни вази, цветни саксии и сандъчета, можете да си направите превъзходна композиция от различни растения, в това число и луковични. Като правило, засаждайте луковичните през есента, и когато са готови за цъфтеж през пролетта, можете да ги пресадите в собствени саксии. Пространството между саксиите се засипва с керамзит или чакъл, а повърхността с декоративен материал, например, мъх, който задържа влагата в субстрата. При пренасянето на растенията от отделните саксии в общия съд, се старайте да съхраните корените заедно с пръстта на тях, за да не се повредят.

Пример:
В дървено балконско сандъче, боядисано в жълто-зелен цвят, растат лалета, бръшлян и дребноцветни нарциси. Още един бръшлян се увива около клонките на дряна и образува красива корона. Особена изисканост придават на композцицията декоративните топки, боядисани като неузрял лимон, и възглавничките от мъх.  

Подмладяваща пострижка

Ако растенията ви са станали много големи и не се събират в стаята, а освен това, ако те са загубили форма, клонките си пречат да растат нормално, стеблата и клоните се оголват, на помощ идва резитбата. Освен другите функции, тя играе и подмладяваща роля, тъй като след резитбата остава много материал за производство на резници. При подмладяването на дървото клонките се скъсяват примерно до 2/3 от дължината си, като се оставят по 2-3 пъпки. Колкото е по-интензивна резитбата, толкова по-активно ще растат клонките. При всеки вид резитба се изрязват растящите филизи прекалено гъсто или криво или по посока навътре в короната. За активно хранене, прищипете краищата на клонките. Това мероприятие трябва да се предприме преди всички при бавнорастящите, млади, ампелни растения. Когато след резитбата се появят млади филизи, растенията обезателно се подхранват.

За един сезон

Екзакумът (Exacum) е многогодишно растение, което като стайно растение се отглежда като едногодишно. Когато през есента то прецъфти, то просто се изхвърля. На светло или леко засенчено място на кръглото храстче през цялото лято се появяват множество очарователни бели, розови или виолетови цветчета. Екзакумът се полива достатъчно обилно, като се избягва преувлажняване на субстрата. Един от начините да не допуснете грешка при поливането е да насипете в кашпата дебел слой керамзит или дребен чакъл и да налеете вода, като почти покриете този слой. След това поставете в кашпата екзакума в пластмасова саксия с много отвори. От време на време доливайте вода в кашпата. (снимка)

Малки съвети

Не засаждайте цветния разсад прекалено рано, за да не го поразят пролетните слани, които могат да се случат и през този месец. Засадете растенията на балкона и терасата в сандъчета и саксии, но винаги го правете така, че да имате възможност да ги приберете към стената на къщата или да ги покриете с някакво покривало.

Засейте в началото на май на постоянното им място (в саксия или контейнер) катерливите растения: долихос, червеният фасул и хмела. При случай на по-ниски температури, предвидете предварително как ще ги защитите.

Здравите саксиени растения като зокум, дафиновото дърво и др., които зимуват в прохладни помещения, в началото на месеца вече се изнасят на въздух – на балкона, откритата тераса или в градината. Ако в това време те са се намирали в помещение с температура по-висока от 5 градуса, подобни закалки ще трябва да правите едва към средата – края на май.

За да избегнете изгарянията не излагайте на директно слънце вечнозелените растения, а също така и растенията, чиито листа се разпукват. Трябва постепенно да ги приучавате към слънцето, като ги поставите в продължение на 10-14 дни на полусянка или пък засенчени.
 

ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА

Бамята никне само в топла почва

Българката знае да приготвя различни вкусотии от това зеленчуково растение. Не е трудна за отглеждане. Трудностите идват с беритбата. Плодовете се ядат млади и недоразвити и трябва да се берат през ден или всеки ден. Точно си направете сметка на колко площ да я засеете, така че набраното количество да се използва в кухнята или за преработка без остатъци. Бамята е много топлолюбива. За да поникнат нормално семената, почвата трябва да се е загряла до 15 градуса. Градинарите сполучливо са свързали срокът на засяването й с цъфтежа на акацията. Тогава средната температура на въздуха е около 20 градуса, което ще рече че и почвата вече е затоплена.

Непосредствено преди засяването трябва да оформите бразди на 50 см една от друга. Те ще служат и за напояване. Семената слагайте по 3-4 в гнезда, отстоящи на 25-30 см едно от друго. След заравянето семената трябва да се окажат на 3-4 см дълбочина. Може и да не оформяте предварително бразди, а да очертаете редовете с канап и триъгълна мотичка, отваряйки дълбока до 3-4 см браздичка. В нея ще посеете ръчно семената. По-късно в междуредията ще отворите поливните бразди. Когато растенията образуват 2-4 листа, окопайте. Следващото окопаване ще направите, когато развият 6-8 листа. Тогава ще проредите растенията в гнездата или по реда, където растат на гъсто. През юли ще берете първите плодове, но най-много са те през август и септември, та чак до първата слана.  

Високите краставици раждат най-много (снимка)

Краставиците развиват дълго стебло, което се разстила по повърхността на почвата. Така я отглеждат мнозина любители по дворове и вилни места. Този начин все повече се изоставя, защото добивът е нисък. Най-добри са резултатите, когато растенията се отгледат вертикално на носеща конструкция. Тогава добивът е несравнимо по-висок, а това не е без значение и за любителя, който се стреми на ограничената площ на двора или вилното място да получи повече продукция. Конструкцията се състои от колове и опънати между тях нишки тел. Ще я изградите така: забивате колове (дървени или циментови) през два метра в редица. За направа на дупките може да използвате ръчна сонда. Ако нямате, ще използвате правата лопата или кирката. Много е важно колът да е добре уплътнен в основата. Това ще постигнете като трамбовате пръстта. Коловете трябва да достигат височина 1,80 – 2 м, а в земята да са забити възможно по-дълбоко – на 60-80 см. Вторият ред колове оформяте на 90 см от първия. Това ще е междуредовото разстояние. Между коловете опъвате две или повече нишки тел. Най-високата е към върха на коловете, а най-ниската – на 20 см от почвата. Независимо дали нишките тел ще са две или повече започвате от най-горната точка. При обратния ред по-ниско разположените повече или по-малко ще се разхлабят. Засадете разсада или засейте семената на 40 см едно от друго в реда. Младите растения ще привържете с канап в основата на стеблото под най-долния лист. Връзката трябва да е хлабава, за да не прищипе стеблото с надебеляването му. Всяка нишка канап привързвате към опънатите телове до най-горните. По него ще увивате всяко растение с нарастването му. За дворовете подходяща за краставиците е двуредовата лента. Тогава разстоянието между редовете е 50 см, в реда 45 см, а между лентите 80-90 см.  

Задънени домати зреят рано (снимка)

За да узреят по-рано доматите, наред с всичко друго, което правите, важно е също колтученето и кършенето. За ранни домати обикновено се използват високорастящи сортове, които се отглеждат на колове. Те имат способността за непрекъснат растеж, който при нашите условия свършва с първите слани. В пазвата на всеки лист образуват ново стебло, което също расте непрекъснато. Нарича се колтук, а премахването му – колтучене. В началатото на развитието си тези странични израстъци се развиват за сметка на готови хранителни вещества, които биха отишли за наедряването и по-бързото узряване на плодовете. Колтученето е стара градинарска практика. Прави се не наведнъж, а последователно с появата на първите колтуци след засаждането. Колкото по-навреме, толкова по-добър е и ефектът. Подходящият момент е от появата им до 10-тина см дължина. По-късно е вече безсмислено. Много полезна мярка за ускоряване на наедряването и узряването е и премахването на върховете на растенията. Градинарите го наричат кършене или задънване. Така хранителните вещества се насочват към плодовете. Прави се веднъж, когато растенията са развили 4-6 съцветия. С помощта на палеца и показалеца се прищипват върховете над два все още недоразвити листа. Те ще се доразвият, от пазвите им ще израснат колтуци, а колтуците ще дадат плодове, но първите ще са нараснали и узрели по-рано.  

Малки съвети

Може да броите ранните домати за ранни, ако приключите със засаждането им още в първата седмица на май. В средата на месеца се засаждат средно ранните. Някои от сортовете, засаждани по това време, се използват за консервиране, други за салати, а трети и за едното, и за другото.

Втората половина на май е времето за засаждане на целината. Ще ви трябва през лятото като подправка, а без нея туршиите наесен не стават. Ако не сте си отгледали разсад, ще се наложи да си купите.

Освен замърсените води, за напояване на зеленчуците, не стават и студените. През май водата от планинските потоци е студена, както и в дълбоките кладенци. Ако се налага да използвате такива води, трябва им позволите да се позатоплят в съдове, изкопани вирчета или да вървят в по-дълъг път по вадите.

В полиетиленовите оранжерии доматите и пиперът вече са напреднали в развитието си. Ако забележите, че окапват цветове и завързи, не търсете другаде причините – допуснали сте температурата в слънчеви дни да се повиши над 30-35 градуса. Поставете термометър и проветрявайте. Майското слънце е силно, бързо стопля въздуха под полиетилена.  

ОВОЩНА ГРАДИНА

Не пускайте плевели в ягодите, ще издребнеят плодовете (снимка)

Към края на май ягодите започват да зреят. Това са първите плодове, които можете да си откъснете от дворната градина. Да се разчита обаче само на природата за добър резултат, не бива. Удоволствието ви ще бъде пълно, ако плодовете са едри, сочни и здрави. Това без някои специфични грижи не може да стане. Поддръжайте почвата чиста от плевели. Една поливка преди цъфтежа ще се отрази благоприятно на едрината и сочността на плодовете. Можете да се откажете от нея, само ако има обилни валежи по това време. След поливка или дъжд окопавайте плитко почвата, за да запази влагата. Добре е да избегнете всякаква употреба на пестициди, но срещу най-разпространената болест по ягодата, сивото гниене, обикновено се налагат три пръскания – в началото на цъфтежа, по време на масовия цъфтеж и в края му.

Ще запазите чисти плодовете, ако преди да наедреят, поставите слама под тях. Нямате ли слама, можете да я замените с талаш. Така ще запазите влагата в почвата, растенията ще използват по-добре хранителните вещества, плодовете ще наедряват и ще тряпат сладък сок с приятен аромат.  

Откършеният клон има нужда от бърза помощ

По една или друга причина не е изключено някой клон на овощно дръвче да се откърши. Това по-често става, когато излиза под неподходящ ъгъл (по-малък от 45 градуса) от водача. За да не се случи това, се прибягва до различни начини на подпиране и привръзване, но когато бедата е станала, необходими са незабавни мерки. Иначе през раните ще навлязат гнилостни бактерии, а това застрашава живота и на цялото дърво. Ще помогне единствено възстановяването на клона в първоначалното му положение. Така може да се постигне, макар и непълно, срастване.

Почистете раните с остър нож. След това доближете клона до мястото на отцепване и го превържете. За да не се нарани кората, подложете под притяжките подходящ материал – велпапе и парче плат. Допълнителното подпиране на клона ще подпомогне срастването. И не бързайте със снемането на превръзката. Може да остане и до края на живота на пострадалото дръвче.

В дъждовно време ресите се превръщат в мустачета (снимка)

Съцветието на лозата е известно с името си реса, а окапването на цветчетата и завръзите, лозарите наричат изресяване. За някои сортове то е доста характерно, други не проявяват такава склонност. Но основно значение имат условията, предимно топлинни, при които протичат нарастването на ресата и цъфтежа.

Изресяване е и превръщането на ресата в мустаче. Случвало ви се е да го видите по есмата, особено в хладна и дъждовна пролет. Обяснява се с това, че както връхчетата на леторастите, така и ресите нарастват за сметка на хранителните вещества, постъпващи от корените и стеблата. В конкуренцията за използването им ресата обикновено губи, остава гладна и части от нея или цялата се превръща в мустаче. Лозарите наричат тази форма на изресяването изтачане. Наблюдава се доста често при сортове като Булгар или Италия, но в хладно и дъждовно време, както и при по-буен растеж не прощава и на другите.

И срещу двете форми на изресяването на помощ идва прищипването – премахват се връхчетата на филизите с едно – две недоразвити листенца. Прави се с пръсти – показалецът и палецът. Така за известно време (15-20 дни) соковете се насочват към ресите и те оцеляват. Когато целта е да се предотврати изтачането, прищипването трябва да се извърши, щом се появат ресите или се забележат първите му прояви.

Срещу изресяването по време на цъфтежа прищипването се извършва 4-5 дни преди той да е започнал. По-често се налага при сорта Мискет Хамбургски. При повечето десертни сортове тази мярка не се налага, те нямат склонност към изресяване. Самоцелното прищипване може да е причина за получаването на много сбити гроздове, при десертните сортове не е желателно.  

Малки съвети

Малко амониева селитра ще даде сили на малините. Обработете почвата в междуредията на малините, за да унищожите не само плевелите, но и никнещите издънки. При обработката преди цъфтежа едно подхранване с 15-25 г на 1 кв. м амониева селитра ще се отрази добре, за да наедреят плодовете. Ако не са достатъчни валежите, полейте. Така ще се радвате на хубава реколта. 

Не пропускайте през май да окопаете дръвчетата. Повърхностното разрохкване на почвата е най-сигурният начин за справяне на плевелите и е за предпочитане пред хербицидите в дворните насаждения. Плитката обработка спира изпарението на така необходимата влага. 

Ягодите ще станат едри и сочни, ако преди цъфтежа ги полеете и подхраните с 15-20 г амониева селитра на кв. м. С обработката на почвата след поливката ще запазите по-дълго време влагата. Постелете слама и така те ще останат здрави и чисти.