През февруари зимата започва да ни омръзва. Някъде дълбоко в нас се заражда желанието ни да видим по-скоро пак градината, потънала в зеленина и пищни цветове. А и февруари, като че ли разбрал това, става някак си по-мек и с малкото си дни сякаш бърза да си иде. Все още е зима, но предпролетното настроение ни кара да направим нещо за идващата пролет. А има какво.

В цветната градина ни се ще да имаме пъстра палитра от едногодишни цветя. Когато дойде времето за засаждането им, можем да потърсим разсад на пазара, но искаме ли сами да си го отгледаме, през втората половина на февруари трябва да засяваме семената на петунията, лобелията, пламъка, агератума в саксии или сандъчета. Така разсадът ще ни е готов тъкмо за началото на истинската пролет. Към края на месеца, стига времето да позволява, си заслужава да засеем семената на декоративния грах, мака, топкарамфила, годецията, ешолцията, делфиниума направо там, където искаме да ни цъфтят. Тези цветя не обичат презасаждането. Все по това време може да освободим розите от зимната им завивка и да се захванем с резитбата им. Впрочем в подходящи за работа дни можем да извършим и резитбата на някои други декоративни храсти, както и на храстите, използвани за жив плет. А искаме ли да ни цъфтят гергините и гладиолите в градината, трябва внимателно да проверим състоянието на съхраняваните грудки и луковици и при нужда да вземем съответни мерки. До засаждането им има много време и не бива да отпадат от вниманието ни, за да не ги загубим.

В зеленчуковата градина работата на открито не много. При възможност към края на месеца можем да си засеем ранни моркови, копър, магданоз, грах, спанак и лук (без арпаджик). Повече са грижите около сеитбата и отглеждането на ранния разсад за пипер, домати, патладжан и зеле. За сроковете на сеитба трябва да се вслушаме в препоръките на специалистите. А те ни казват, че ранният пипер и сините домати може да се засяват за отглеждане на разсад още в първите дни на месеца в Южна България, а на север от Балкана десетина дни по-късно. Толкова дни по-късно се засява разсадът за ранни полски домати. Ранното зеле и ранният карфиол се засяват около 10 февруари в Южна България, а около 20-и и в Северна България.

В плодовата градина първостепенно значение през февруари придобива резитбата. И на овощните дръвчета, и на лозите тя трябва да завърши преди да започнат соковете от корените да се придвижват по стъблата. Ще трябва да избързаме с резитбата на касиса, защото той започва рано да се развива. Има ли изсъхнали клони и дръвчета, не бива да отлагаме повече премахването им. Най-добре е да ги изгорим, защо те са нещо като инкубатори на болести и неприятели. Редом с резитбата на овошките можем да отбираме и калеми за пролетно присаждане. А и не трябва да пропускаме, че февруари е времето за второто зимно пръскане на овощните дръвчета. То трябва да се извърши преди пъпките да започнат своето развитие. Пръска се в тихи дни с температура над 4-5 градуса.

ДЕКОРАТИВНА ГРАДИНА

Отгледайте цветя от семена

Отглеждането на цветя от семена не е само процес, който доставя огромно удоволствие на всеки цветар, но понякога е и възможност да получи нов сорт. Никак не е за пренебрегване и фактът, че това е и евтин начин да произведете разсад за лехата си. За да получите добри резултати тъкмо в тази посока, е добре да се възползвате от следните съвети:

(снимка) 1.    Избор на качествени семена - това е една от главните съставки на успеха. Освен сортовата чистота и високата кълняемост, трябва да имате предвид също и технологията на производство, посочена от конкретната цветарска фирма, тъй като от това зависи и дружното покълване.

2.    За удобство първо засейте семената в сандъче, а след това пресадете растенията в отделни саксийки. В началото на покълване те се нуждаят от постоянна топлина и влажност. Най-често това се постига, като сандъчето се поставя в близост до прозореца или в светла оранжерия. Днес най-често се използват съдове от пластмаса или пенопласт. Достатъчно е дълбочината им да е около 5-7 см. Засяването на семена в домашни условия е най-добре да се направи малко по-късно, отколкото се препоръчва в книгите. Болшинството цветни култури могат да се сеят през март-април, за да могат в края на април-началото на май да се засадят на открито.

3.    Подрастващият разсад се пресажда (пикира се) при появяването на 1-2 същински листа. Преди да засадите растенията на постоянно място, първо трябва да доотгледате пикираните растения. Това става, като ги пикирате в отделни саксийки и в специална леха.

4.    За получаването на качествен материал почвата в лехата за доотглеждане трябва да бъде рохкава и богата на хранителни вещества. При отглеждането на растенията разстоянието между тях трябва да бъде в съответните норми (според видовете) или да бъде малко увеличено. За удобство при работата в лехата направете с маркир браздички, полейте ги и веднага засадете разсада. Помнете, че нежните растения трябва внимателно да се разделят едно по едно. Старайте се по корените да има почва. За да не повредите чупливите им стебла, растенията трябва да се хващат за листата. Важно е след пикирането корените да са в плътно съприкосновение с почвата. Празнините трябва да се отстраняват, като с пръсти притъпквате плътно почвата около растенията и внимателно поливате.

5.    Седмица преди засаждането им в градината младите растения трябва да се закалят, като ги оставяте през деня навън на засенчено тихо място. В ясни дни ги засаждайте в късните следобедни часове, в облачни - по всяко време на деня. След засаждането при силно слънце трябва да също да ги засенчвате.

 Подходящ момент за размножаване на хризантемите

През февруари можете да произведете резници за размножаването на хризантемите. От майчиното растение, което трябва да бъде пренесено през есента в контейнер, отрежете млади клонки и направете резници от тях с дължина до 8 см.

Долният отрез се прави непосредствено под междувъзлието, а горният - на 3 мм над лист с пъпка. Долните листа се премахват, горните се срязват наполовина. Получените резници се засаждат с малък наклон в сандъче, което след това се покрива със стъкло и се поставя на светло място. Месец след вкореняването резниците трябва да се пренесат в саксии. Температурата, която им е нужна, за да се развиват добре, е в границите на 15-20 градуса.

(снимка)

Пикирайте карамфилите Шабо

Сега е времето, в което можете да пристъпите към пикирането на карамфилите Шабо, семената на които са били засети през февруари. За тази цел се използва същият субстрат, който се използва и за отглеждането на семената. При пресаждането на растенията в саксии или сандъчета прищипете най-дългите корени с 1/3, за да се развие добре разклонена коренова система. Не трябва при пикирането да засаждате растенията много на дълбоко. Докато се приспособят, трябва да ги поставите на засенчено място и постепенно ги премествайте по-близо до светлината. Поливайте карамфилчетата при засъхването на почвата в съда. Оптималната температура на въздуха за нормалното развитие на растенията е от 14 до 15 градуса.

Време е да се погрижите за летните цветя

Макар до лятото да има още много време, не направите ли това през февруари, ще сте закъснели. Преди всичко разделете семената и посадъчния материал по сроковете на засаждане. Най-ранна е клубеновата бегония. Тя трябва да се засажда в края на януари-началото на февруари. В края на февруари може да си засеете и разсад теменужки, които ще започнат да цъфтят през май. По това време се засяват цинерарията и статицето. Следващият срок на засяване на разсад е през на март. Семената на много топлолюбиви растения се засяват за получаване на разсад едва през април. В началото на май се засяват навън направо там, където ги желаем, или пък в леха, летните едногодишни цветя, а във втората половина на май и болшинството от многогодишните. Юни можете да посеете семената на двегодишните.

 Каталпата е за големи и за малки градини

(снимка) Нейните големи бели съцветия, подобни на свещи, се появяват през лятото. Те са "визитната картичка" на каталпата (Catalpa bignonioides). Листата й достигат до 20 см дължина, а тънките плодове са дълги до 30 сантиметра. Когато засадите дървото обаче, не очаквайте то веднага да цъфне. Най-рано това може да стане след третата година. Каталпата расте добре на слънчеви места, но може да понесе и лека полусянка. Почвата трябва да е слабо овлажнена до суха. Дървото достига на височина до 10 м и е подходящо за големи и средни по размери градини. В малките градинки каталпата може да е акцентът на желаното от вас място. Интересен е сортът Aureum, който се разраства до 8 м височина, или пък Nana с широката си кръгла корона, която достига височина само 6 м, но не цъфти. Подходящият момент за засаждането й настъпва с настъпването на пролетта. Трябва обаче да знаете, че дървесината на каталпата е чуплива, затова я настанете в близост до заслон, тъй като има опасност при силни ветрове клонките й да пострадат.

И езерото се нуждае от растения

Няма спор, всяко езеро е красиво само по себе си. Независимо от това дали е голямо или малко, обрамчено с камъни или не, то е скучно без растения. За да може композицията да изглежда особено красиво, растенията трябва да бъдат с различна височина и да се отличават по външния си вид. Това ще ви позволи да превърнете езерото си в едно от най-привлекателните кътчета в градината, които ще се конкурират и с най-красивата ви цветна леха.

(снимка) Ако площта на водоема е много малка, най-добре е да не го запълвате с растения, а да засадите около него ниски хвойнови видове и стелещи се декоративни храсти. На обрамченото с камъни езеро пък добре ще изглеждат наредени кашпи с обилно цъфтящи растения. Около водоема с внушителна площ е препоръчително да засадите непретенциозни многогодишни видове, например декоративни треви, които се срещат в природата по бреговете на реки и езера. Например всяка разновидност на хостата може да украси крайбрежната територия.

На първия ред трябва да разположите ниските растения, основно почвопокривни многогодишни видове. На второ място са високите, например перуниката, папратите и др. Разрасналите се с времето растения трябва периодически да презасаждате.

Ако дълбочината на езерото е повече от половин метър, можете да разположите растенията в саксии, например кана, или пък да си засадите прекрасна водна лилия. Тук могат да растат и плаващи по повърхността растения. Те се отглеждат достатъчно лесно: хвърляте ги във водата и те много бързо се прихващат. Не трябва обаче да прекалявате с тях. Те трябва да заемат не повече от половината от повърхността на водата.

Преди да пристъпите към озеленяването на езерото, нарисувайте примерна схема с растенията. Внимателно ги подберете по форма, окраска и височина, като се съобразявате и с дълбочината на водоема. Дайте воля и на фантазията си.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Кората на младите дръвчета, например на клена, през зимата може да се напука заради нагряването й през деня и охлаждането й през нощта. За да избегнете негативното влияние на температурните амплитуди, трябва да обвивате стволовете на декоративните дръвчета с чували или със слама.

 Почвената смес за разсадите можете да си приготвите и сами. Вземете равни части свежа почва от затревени участъци, пясък, торф и угнил компост и ги смесете добре. След това пресейте получения субстрат.

Семената на някои декоративни тревисти многогодишни растения, например на самакитката, поникват само след въздействието на отрицателните температури. Можете да осигурите това въздействие по следния начин: засейте семената в саксии, които са пълни с почва, и ги поставете в градината на такова място, където мишките не могат да ги изровят.

СТАИ&БАЛКОНИ

Пробуждането идва

В живота на стайните растения настъпва преходният период от зимата към пролетта. Осветеността им се подобрява с всяко отминало денонощие. Но дори денят да се увеличава, той е все още е кратък. Затова растенията трябва да се разположат по-близо до прозорците.

(снимка) Слънцето се показва все по-често, повишава се и температурата в помещенията, особено в обедните часове. Топлолюбивите и сенкоустойчивите растения дават добър прираст, но при светлолюбивите все още продължава зимният покой.

Цъфтят кливиите, игликите, цикламите и форсираните луковични.

Болшинството от саксийните цветя се намират все още в състояние на относителен покой. Те трябва да се поливат само тогава, когато връхният слой на почвата в саксията изсъхне. Цикламите задължително се поливат с хладка вода в подложката и заедно с азалеите ги дръжте на прохладно и светло място.

Препоръчваме ви да повишавате влажността на въздуха, да опръсквате растенията с пулверизатор или да поставите саксиите в подложки с вода, в които има дребни камъчета, така че те да останат над тях.

Цъфтящите азалеи, хипеаструми, кливии, колумнеи, иглики, орхидеи, бромелиеви трябва да се поливат с вода със стайна температура, като не се допуска застояването й в подложката, но и почвата да не засъхва чувствително.

 Проверете клубените

През февруари трябва да проверите състоянието на каменното цвете, каладиума и другите растения, които се намират в състояние на покой. Ако клубените са завехнали, станали са меки, почвата трябва да се овлажни. Загнилите клубени задължително се изолират от здравите, поразените места да се изрязват до здраво и се посипват с дървесна пепел или стрити на прах дървени въглища. Събудилите се клубени на каменното цвете и бегонията се почистват от остатъците от старите корени, засаждат се в свежа почвена смес, поливат се внимателно и се поставят на топло място.

Вашето алое семена не прави, може да си купите

Като правило алоето се размножава през пролетта или от юли до август с прикоренови филизи, които внимателно се изрязват или се отчупват от майчиното растение. За размножаване може да послужат и връхни резници. И едните, и другите трябва да се подържат 1-2 дни на въздух или в сух пясък. След това се засаждат в пясък, поливат се рядко и не се опръскват с пулверизатор.

Много рядко алоето се размножава чрез семена. Това става през февруари-март. Засяват се в пясъчен субстрат при температура не по-ниска от 25 градуса. Семената на алоето трябва да се купят от магазина, защото в стайни условия това растение цъфти много рядко, тъй като обикновено не му стига светлина и топлина, които да осигурят сили за цъфтежа. За сметка на това обаче в оранжериите алоето цъфти без прекъсване.

Помислете за висящите кошници

(снимка) Изберете подходяща форма и материал за окачените кошници - изплетена във вид на метална конструкция или като пластмасова с вградена подложка, или пък като настенна саксия. За запълването на висящите кошници се използват сфагнов мъх, кокосови стърготини, плътни треви. Могат да бъдат използвани също така и няколко слоя вестници или стари трикотажни дрехи.

Преди да запълните кошницата със субстрат, поставете на дъното й изрязано дъно от пластмасова бутилка, високо 2-3 см - то ще задържа водата. Кошницата трябва да се закачи на поставка, която е укрепена в стената, така че да може да се вижда и да е лесна поддръжката й. От кошницата спуснете стелещи се видове растения. В закачения съд почвата много бързо изсъхва, не допускайте това да се случи. Ако все пак се е случило, пуснете кошницата в съд с вода, извадете я и я подръжте на сянка, докато се възстановят всички завехнали растения. Не се ли възстановят, значи много сте закъснели.

МАЛКИ СЪВЕТИ

По всяко време, но особено през зимата трябва редовно да изтривате с влажна кърпа праха от листата на зелените си любимци. Ако те са мъхести, прахът може да се издуха или да се премахне с четчица. Може и да ги окъпете под хладък душ. Полезно е и да разрохквате почвата в саксията.

 В края на февруари можете да размножите с резници бегониите, обичките, хортензиите, жасминът, клеродендронът, пасифлората и други декоративни растения. В стайни условия някои много лесно пускат корени, потопени във вода. За други ще е по-добре да използвате саксии и сандъчета с чист речен пясък или перлит. Посадените резници покрийте със стъкло или прозрачно фолио. Ще ускорите образуването на корени, ако напудрите срезовете в растежен стимулатор.

 Не поливайте стайните растения прекалено често и прекалено много. Излишната влага вреди на почвата повече, отколкото кратковременното й засъхване. Поливайте растенията само тогава, когато това им е нужно. Наливайте водата на тънка струйка по края на саксията, за да може в почвата да не се образуват ямки.

ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА

Няколко добри сорта за средно ранни домати

(снимка) Сортовото разнообразие при доматите е твърде голямо и качествата на всички са достойни за внимание. Невъзможно е да ги опишем на малкото място в списанието. Все пак може някои от тях да предизвикат у вас по-голям интерес като нови или сравнително нови.

Наслада. Това е едно от последните забележителни постижения на нашата селекция. Сортът е високостъблен, отглежда се на колове. Плодовете са едри (230-260 г), сърцевината им е много голяма, по твърдост са средно твърди и са с много добри вкусови качества. Това определя мястото му като много добър сорт за консумация в прясно състояние под формата на салати, но, както и всеки друг доматен сорт, може да послужи и за преработка. В периода на изпитанията сортът е показал среден добив 8989-14 753 кг от декар.

Николина. Това е нискостъблен сорт, отглежда се без колове. Предназначен е за консумация в прясно състояние и за преработка. Плодовете му са едри (209-235 г), сърцевината им е средно голяма. Сортът е устойчив на болестите тютюнева мозайка, вертицилиум и фузариум и е сравнително слабо податлив на алтернарията. Показал е среден добив от 8062 до 11 147 кг от декар.

Бонония. Сортът е нискостъблен, отглежда се без колове. Плодовете са едри (160-180 г), месести, слабо воднисти, с добри вкусови качества. Подходящи са както за консумация в прясно състояние, така и за преработка. Сортът е устойчив на болестите тютюнева мозайка, фузариум, вертицилиум и септория. При изпитанията е показал среден добив до 7904 кг от декар.

 Сейте гъстия разсад малко по-рядко

Разсадът за топлолюбивите ранни зеленчуци (домати, пипер, патладжан) се отглежда на два етапа. Първият е т. нар. гъст разсад. Израсналите нагъсто растения впоследствие се засаждат на по-големи разстояния едно от друго, т. е. пикират се и това вече е пикираният разсад. Така на по-малка площ в началото се отглеждат с по-малко разход на топлина повече растения. За пикирания разсад разходът на топлинна енергия относително намалява, защото и времето омеква.

Този технологичен процес спазват и любителите градинари. В саксии, сандъчета или парници първо отглеждат гъст разсад. Лошото е в това, че много често той е прекалено гъст. Току-що поникналите растения веднага започват да си пречат, стъбълцата им изтъняват, полягат и много често загиват от болестта сечене на разсада. Това се получава при ръчното разпръсване на дребните зеленчукови семена. Смесването им с дървесна пепел с цел да се разпръснат по-равномерно е остаряла практика и твърде ненадеждна. Има ръчни редосеялки, но на повечето любители за малките им нужди те не са необходими.

Ще преодолеете неприятните последици, ако засявате семената в редове. Тях може да очертаете върху почвената повърхност в съда или лехата с помощта на пръчка или друг предмет. Разстоянието между редовете не бива да е по-малко от 3 см и не си заслужава да е повече от 5, щом ще се пикира. Семената положете на сантиметър-два едно от друго в реда. Няма да ви отнеме много време. След това ги покрийте с 1,5-2 см пласт торо-почвена смеска и полейте с пулверизатор или гръбна пръскачка, ако лехата е голяма.

Топлинният комфорт на младите растения

За да расте и да се развива, младият зеленчуков разсад се нуждае от топлина. При зимни условия не я получава от природата, осигурява му я градинарят. Ако вие влизате в неговата роля, трябва да имате предвид, че доматите например не поникват, ако почвата не се е затоплила до 15-16 градуса, а при 10 градуса спират да растат. Повиши ли се обаче до 25-30, растенията прерастват, ненормално удължените стъбла полягат, стават податливи на гъбните болести и често загиват от болестта сечене на разсада. Така с известни малки разлики е и с другите растения. Следните данни ще ви бъдат полезни: (снимка)

Домати. Преди поникването се поддържа температура 22-25 градуса. След поникването за около се понижава на 15-16, като стремежът е на почвата да е по-висока. До пикирането се поддържа температура от 18-20 градуса през деня, а в облачни дни и през нощта - с 4-6 градуса по-ниска.

Пипер. До поникването благоприятната температура е около 25 градуса. След поникването се понижава до 15-17 градуса за около седмица, след което се поддържа около 22-25 в слънчеви дни, около 20 в облачни и с още 4-5 градуса по-ниска през нощта.

Патладжан. Поддържа се температурен режим както при пипера.

Ранно зеле. До поникването се подържа температура 18-20 градуса. След поникването в слънчеви дни трябва да е 17-180 а в облачни - 15-16 градуса. През нощта - не повече от 12 градуса.

Пащърнакът е лесен за отглеждане

Пащърнакът е слабо разпространен кореноплоден зеленчук със сладникав вкус и приятен аромат. Отглеждан някога широко в Европа, днес е сериозно изместен от картофите след пренасянето им от Америка. У нас не се отглежда в промишлени количества. За мнозина любители обаче той представлява определен интерес. Използват го за приготвяне на супи и различни ястия от месо и риба. В консервната промишленост също служи за производство на месни и рибни консерви. По хранителни качества не отстъпва на другите кореноплодни зеленчуци.

Пащърнакът е двугодишно растение - през първата година образува кореноплод и листна розетка, а през втората година развива стъбло, цъфти и дава семена, подобно на моркова.

Отглеждането му не е никак трудно. Той е изключително студоустойчив, понася различни почви, стига добре да се обработват и да няма високи подпочвени води. Не понася и пресния оборски тор. Засява се още в края на зимата, през февруари, или ако условията не позволяват - още в ранна пролет. Може и през есента, поникналите растения не измръзват, но много от тях не правят кореноплоди, а направо цъфтят. Семената му никнат бавно - за 2-3 седмици. За 1 кв. метър са нужни 5-6 г семена. За малките нужди на домакинството може да се засеят разпръснато, но добрите резултати се получават, когато като морковите се отглеждат на редове при разстояне 25-30 см един от друг. Впоследствие растенията в реда се прореждат така, че между тях да има 18-15 см. Останалото е прекопаване, плевене и поливане при нужда.

 МАЛКИ СЪВЕТИ

За сеитбата на разсадите никога не използвайте почва от градината. Тя съдържа причинители на различни болести, в нея зимуват различни неприятели по зеленчуковите растения. Най-добрата почва е от затревени участъци.

 Не съдете за температурните условия на отглеждания от вас разсад по усещанията на тялото. Няма да ви е полезен много и стайният термометър, окачен на стената. Поставете термометър до растенията и на тяхната височина. Още по-добре ще е да се снабдите и с почвен термометър.

 Времето за засаждане на ранните картофи ще настъпи през март, но още в началото на февруари трябва да поставите клубените, които ще засаждате, за рътене. Освен температура от около 15 градуса, трябва да им осигурите и достатъчно светлина, за да бъдат кълновете къси и да не се оронват по време на засаждането.

 Позволяват ли метеорологичните условия, засейте градинския грах още в края февруари. Така най-добре ще може да използва пролетната влага. Ще поникне някъде през март, а младите растения понасят обикновените мартенски понижения на температурата през втората му половина.

ПЛОДОВА ГРАДИНА

Започвате ли резитбата, започвайте я с касиса

(снимка) Много любители, оценявайки високо вкусовите и предимно диетичните качества на касиса, го отглеждат в дворовете си. Но от страх и от незнание не посягат към ножицата. А касисът се нуждае от ежегодна резитба.

Зимната резитба на всички овощни дървета и храсти и на лозата трябва да се извършва преди да се раздвижат соковете в тях. Раздвижат ли се, те изнасят резервните хранителни вещества от корените към връхните пъпки. С изрязването и съкращаването на клонките се изхвърлят безвъзвратно и голяма част от тези хранителни вещества. А касисът започва рано да се развива, така че и резитбата му трябва да е ранна и да приключи преди да дойде края на февруари.

Резитбата му е лесна. Касисът дава най-много и най-добри плодове на двегодишни и тригодишни леторасти. Всяка година в основата му покарват нови издънки. Същността на резитбата е в това - да се премахват напълно четиригодишните, за да се развият както трябва новите. А и от новите също може някои да се изрязват, ако ще сгъстяват храста. През първата година след засаждането, колкото и летораста да са покарали, се оставят само 3-4, за да станат силни и да заложат плод. През следващите години се оставят по още 5-6, докато станат 15-18. Дотогава първите ще са достигнали възраст за цялостно премахване.

Умеете ли да присаждате на "седло"

През втората половина на зимата настъпва времето за присаждане на калеми по различни начини. Изборът им зависи от срока и преди всичко от състоянието на подложката. Ако тя е дебела колкото калема, по това време се прибягва към копулацията, ако е диаметърът й е 4-5 см, предпочитанията са "кози крак" или в разцеп. Но ако е малко по-дебела, най-много до около два пъти, приемливият начин е на "седло". Това е и начинът, който и вие трябва да изберете, когато ще присаждате калеми на толкова дебели подложки. Никак не е трудно.

Срязвате напречно подложката. Откъм страната, където кората е най-гладка, правите продълговат отрез, който засяга и дървесината (сн. 1). Съобразявате той да не е по-широк от дебелината на калема. Него също режете косо, но така, че чрез плитък напречен срез да оформите седло (сн. 2). Дължината на отреза на калема трябва да е колкото дължината на отреза на подложката. Така подготвен, го поставяте върху изрезката на подложката (сн. 3). Внимавате поне от едната страна вътрешната част на кората му (където е камбият) да покрива вътрешната част на кората на подложката. Най-добре е ако постигнете пълно покритие. Привързвате и замазвате с овощарска замазка.

По този начин може да облагородите млади семеначета, може да присадите и друг сорт в короната на по-възрастни дръвчета. Както се вижда, присаждането на "седло" никак не е трудно, но не започвайте веднага. За да го усвоите, опитайте няколко пъти на непотребни клонки.

Два достойни за внимание сорта череши

(снимка) Черешата е един от най-желаните овощни видове в дворната плодова градина. Любителите, подобно на професионалните производители, се стремят към сортово разнообразие. Тези два нови, едва сега навлизащи в практиката български сорта, несъмнено ще отговорят на определени техни изисквания.

Данелия е среддно зреещ. Узрява около средата на юни. Това е третата седмица от узряването на черешите у нас. Узряването е дружно. Плодовете са едри (7,1-7,6 г). Кожицата им е тъмномахагонова, средно дебела, с гланц. Плодовото месо е червеникаво-розово, плътно, сочно, приятно сладко-кисело. Сокът е рубиненочервен. Костилката се отделя от плодовото месо и заема 5,4% от теглото на плода. При преработка плодовете остават цели, кожицата не променя цвета си и сокът е бистър. Дръвчетата влизат бързо в плододаване. Присаден върху махалебкова подложка, сортът проражда на четвъртата година. По време на изпитанията добивът от едно дръвче е достигнал 31,7 кг при 22,8 кг от сорта Бинг. Сортът е устойчив на късни пролетни мразове и напукване.

Стефания е по-късно зреещ сорт в сравнение с Данелия. Узрява в третото десетдневие на юни и началото на юли. Плодовете са много едри (7,6 г). Кожичката е кафяво-червена, сравнително тънка, но здрава и с гланц. Костилката заема 5,6% от теглото на плода. Плодовото месо е жълто-розово, плътно до много плътно, сочно, сладко-кисело. Подходящи са за преработка. В компотите остават цели, цветът на плодовото месо не се променя, сокът е бистър. Сортът проявява добра студоустойчивост В сравнение със сорта Бинг е по-устойчив на продължителни засушавания. В периода на изпитването е показал среден добив от дърво 78,7 кг при 41,9 кг за сорта Бинг.

Размножаването чрез вертикални отводи е много ефективно

Ако имате ценен сорт лешник, червено или черно френско грозде, нар, смокиня или приземно отглеждана лоза и искате да я размножите, вертикалният отвод може би ще ви е най-удобният начин. За хоризонталния ще ви трябва повече място. При хоризонталния се избират един или два летораста и се полагат срещуположно в една линия, за да има междуредие. При вертикалния леторастите остават изправени и пускат корени благодарение на това, че се покриват в основата им с почва. Затова този начин наричат още размножаване чрез загърляне. Ето как се постъпва.

Избраният за размножаване храст се изрязва на височина 3-5 см от почвената повърхност. Това трябва да стане преди соковете да са започнали да се придвижват от корените към пъпките, за да не отидат на вятъра много от резервните хранителни вещества, които са били складирани в кореновата система. Може и да не изрязвате храста напълно, а да оставите известен брой клони. Целта е от спящите пъпки на ниско изрязаните клони да израснат силни леторасти. Щом те достигнат около 15 см височина, се загърлят с рохка влажна почва. С нарастването се загърлят още 2-3 пъти до около 25 см от основата им. Ако е нужно, част от леторастите се премахват, за да може останалите силно да се развият. При загърлянето се насипва почва и в средата на храста, така че леторастите да се отклоняват встрани. Изправените се вкореняват по-слабо от наклонените.

Наесен разровете купчинката. В основата си леторастите ще са пуснали корени. Изрязвате ги в основата им и ги засаждате, където желаете да ви растат.

 МАЛКИ СЪВЕТИ

Ако времето през февруари се задържа повечко дни топло и имате дръвчета за засаждане, засадете ги. Това е по-добрата алтернатива пред пролетното им засаждане.

 Вижте ягодите и преди всичко засадените през есента дали част от корените им не са се изтеглили над почвената повърхност. Това често се случва поради замръзването и размръзването на почвата. Ако е така, подсипете ги с пръст и ги притъпкайте.

 През февруари може да си нарежете и калеми от някои овощни видове. Важно е дръвчетата да не са показали и най-малки признаци на развитие, каквото често се случва през този месец с бадемите, прасковите, дряна и още някои други. Малко калеми може да съхраните до момента на присаждане и в обикновен хладилник за домашна употреба.

 Проверете състоянието на обвивките на младите дръвчета за опазването им от диви зайци, но не ги снемайте все още. Мартенски сняг може да накара пакостниците да гризат кората им.

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

Чесновата муха първа прави пакости в градината

(снимка) Тя започва да лети през зимата още при първите затопляния и щом снежната покривка открие дори отделни части от чесновите лехи, се насочва към тях. Там снася яйцата си, в основата на стъблата или близо до тях. От яйцата се излюпват ларвичките, те се вгризват в стъблата (по-точно лъжливите стъбла, защото са изградени от листните влагалища), хранят се, какавидират и през следващата зима мухите отново правят пакости. Ларвите унищожават най-напред младите листа, растенията спират развитието си, загиват или остават негодни за употреба.

Трудно ще я откриете. Прилича донякъде на къщната. Ако се вгледате по-внимателно, може да я видите по почвената повърхност на чесновата леха да се припича на зимното слънце. Предпочита богато наторените с органични торове почви.

Пръскането след като яйцата са се излюпили и ларвите са се вгризали в растенията няма ефект. Трябва да се пръска щом температурата се повиши малко над нулата и снегът открие чесновите лехи. Застуди ли се, при следващото затопляне пак се пръска. Обикновено 2-3 пъти. Ако имате карате макс или вазтак 10 ЕК, може да ги използвате. По-важното е да не засаждате чесън след чесън всяка година на едно място, както и след лук и праз. Не използвайте за торене неразложен или полуразложен оборски тор. И без това не е подходящ за чесъна. Органичните торове, особено полуразложените, е най-добре да ги давате на предшественика - домати, пипер, краставици, тикви и други такива, но не и на кореноплодни зеленчуци.

 Малката зимна педомерка по много време вреди

Доста е опасна. Намножи ли се в по-големи количества, опустошава цели дървета. Напада повече от 70 вида растения - овощни, горски, че и розите дори. От овощните най-често страдат черешата, сливата, ябълката, крушата, кайсията.

Това е пеперуда. Женската и мъжката много се различават помежду си. Мъжката е с нормално развити преди и задни крила, а женската има само зачатъци от крила и не лети. Но не пеперудите вредят. Щетите нанасят гъсеничките. Женската снася яйцата си в самото начало на зимата (оттам и зимна) по клоните, където те остават да зимуват. Много са издръжливи на студ. Със затоплянето на времето гъсеничките започват да се излюпват. Придвижват се по клонките и пъпките, като се огъват така, както се мери с педя (оттам и педомерка). Скоро се вгризват в пъпките и се хранят със съдържанието им. После излизат от там и се хранят с листата - обвиват ги по двойки с паяжинни нишки и необезпокоявани ги изгризват, оставяйки само дебелите им нишки. Гъсениците не се излюпват едновременно, а в един по-дълъг период, и нападат цветове и плодове. Обикновено в края на май-началото на юни се спускат в почвата по нишка, която сами си изработват. Там какавидират. През есента се появяват възрастните - мъжките излетяват, а женските пропълзяват по клоните, където да бъдат открити.

В борбата с този неприятел е важно още през началото на октомври да се оставят ловни пояси по стъблата на дърветата, за да не може женските да пропълзят по клоните. В случай на нужда се предприема и пръскане с инсектициди като ларвин 375, нуреле Д или суми алфа 5 ЕК.

Второто пръскане доста помага

От него се нуждаят костилковите видове. Помага много срещу ранното кафяво гниене, сачмянката, а прасковата без него просто не може, защото навсякъде из страната страда от болестта къдравост. Дали сте направили първото зимно пръскане в края на листопада или не, няма значение - сега си заслужава пак да пръскате. Основният препарат, с който се извършва, е синият камък под формата на бордолезов разтвор, а подходящият момент е тих и безоблачен февруарски ден. Напръскайте не само клоните в короната, но и стволовете, просто да се облеят. За да постигнете това, трябва да нагласите разпръсквача да изпръсква едри капки, за разлика от лятото, когато струята трябва да се разнася като мъгла. Прасковата напръскайте непосредствено преди набъбването на пъпките и още виднъж след десетина дни. Тогава може да използвате дитан М-45, скор 250 ЕК, санкоцеб 80 ВП или друг, който ще ви препоръчат в агроаптеката. А ябълките и крушите не пръскайте с бордолезов разтвор. Няма да им помогне срещу струпясването. Срещу него се пръска предцъфтежно и следцъфтежно.